Определение № 440 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7602/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във връзка с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Н. П., чрез пълномощника й адвокат В. П., против определение от 18.06.2013 г. по гр.д. № 1903/2009 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав, с което на основание чл.192, ал.4 ГПК /отм./ по молбата от 18.04.2013 г. на С. К. В. е изменено решението от 9.04.2013 г. по гр.д. № 1903/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав, като Б. Н. П. е осъдена да заплати на С. К. В. разноски за въззивното производство в размер на 670 лв. В жалбата се поддържа, че с въззивното решение съдът е присъдил всички направени пред въззивната инстанция разноски /507 лв. съдебни и деловодни разноски и 780 лв. възнаграждение за един адвокат/ и неправилно решението е изменено като са присъдени още 670 лв., за които липсват доказателства да са направени. Ответникът по частната жалба С. К. В. оспорва същата и претендира възстановяване на направените в настоящото производство разноски. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното определение, съставът на Софийски градски съд е констатирал, че във въззивното решение погрешно е прието, че С. В., ответник по въззивната жалба, не е поискала присъждане на разноски, доколкото в писменото становище от 2.12.2009 г. е поискано присъждане на разноски. Счетено е, че са налице доказателства за заплатен адвокатски хонорар от 570 лв. по договори за правна защита и съдействие от 1.12.2009 г. и от 13.12.2011 г. и за депозит за изготвяне на експертни заключения в размер на 100 лв. Сумата от 670 лв. и присъдена на ответника то въззивната жалба, като е изменено на основание чл.192, ал.4 ГПК /отм./ въззивното решение от 9.04.2013 г. Атакуваното определение е правилно. Доводите в частната жалба не съответстват на данните по делото, тъй като с въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете и на С. В. са присъдени разноски за първата инстанция, но не са присъдени разноски по повод въззивната жалба. Разноските за въззивното производство са присъдени с определението от 18.06.2013 г. по реда на чл.192, ал.4 ГПК /отм./ при наличие на писмени доказателства, че е заплатена в брой сумата за адвокатско възнаграждение и за внесен депозит за вещо лице. С оглед неоснователността на частната жалба Б. П. следва да възстанови на С. В. направените в настоящото производство разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение