Определение № 6356 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4577/2026 г.
ВАСВторо отделение10.06.2026 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение № 3326 от 23.03.2026 г., постановено по адм. д. № 31/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА „ПАРК 32“ ООД, ЕИК 206747954 да заплати на Община Пловдив сумата 40,90 (четиридесет евро и деветдесет евроцента), представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ПАРК 32" ООД, гр. Пловдив, чрез адв. Терзиева, срещу протоколно определение № 3326 от 23.03.2026 г., постановено по адм. д. № 31/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК подадената от дружеството жалба против мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да се произнесе по заявление с вх. № 24 Ф-2672/13.05.2024 г. за одобряване на план-схема за разполагане на стационарен преместваем обект е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, като излага съображения, че кметът на общината е компетентен да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект. Моли определението да бъде отменено и делото - върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът - кмет на община Пловдив, чрез гл. юрк. Паланова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на административния съд приема, че предмет на оспорване е мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да се произнесе по заявление с вх. № 24 Ф-2672/13.05.2024 г., подадено от жалбоподателя „ПАРК 32“ ООД, за одобряване на план-схема за разполагане на стационарен преместваем обект (СПО) - стационарни преместваеми обекти за бързо хранене в УПИ XVIII-Озеленяване по ПУП-ПРЗ на спортен комплекс „Отдих и култура“, район Западен, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор по КК 56784.510.222. Като се съобразява с направеното в заявлението искане, съдът стига до извода, че подадената жалба е недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване. Намира, че схемата, съответно отказът да се одобри схема по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ е междинен акт, част от процедурата по издаване на крайния административен акт, като на обжалване подлежи именно този краен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект или отказ да се издаде такова разрешение. Излага и съображения, че кметът на общината не е компетентен да се произнесе по заявлението, тъй като компетентен да одобри план- схема в тази хипотеза е Общински съвет Пловдив. По тези мотиви с определението, предмет на оспорване, оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Изводите на административния съд за недопустимост на жалбата в хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК са законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Както административният съд правилно отбелязва мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК представлява липса на волеизявление от страна на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Следователно мълчалив отказ може да се формира само от орган, който разполага с материална компетентност да се произнесе по искането. В случая непроизнасянето в срок на кмета на община Пловдив по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 24 Ф-2672/13.05.2024 г. не формира мълчалив отказ, тъй като този орган не разполага с компетентност да одобри план- схема за разполагане на преместваем обект. В случая преместваемият обект ще бъде поставен в УПИ XVIII-Озеленяване по ПУП-ПРЗ на спортен комплекс „Отдих и култура“, район Западен, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор по КК 56784.510.222, поради което съгласно чл. 56, ал. 8 ЗУТ и чл. 7 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив, компетентен да одобри схемата за поставяне на преместваем обект е Общински съвет-Пловдив. Същевременно,тъй като предмет на заявлението е одобряване на план- схема за поставяне на преместваем обект, съставът на административния съд правилно отбелязва, че актът по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, с който такава схема се одобрява, респ. отказът да се одобри такава, не представлява индивидуален административен акт. Схемата, чието одобряване се иска, определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на преместваемия обект, но няма самостоятелно правно значение и не поражда правни последици. Тази схема не подлежи на съдебен контрол, тъй като представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК- част от производството по издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. Именно разрешението за поставяне на преместваем обект, респ. отказът да се издаде такова са индивидуалните административни актове, които подлежат на оспорване пред съда. Поради изложеното изводът на административния за недопустимост на жалбата на дружеството против мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да се произнесе по заявление вх. № 24 Ф-2672/13.05.2024 г. при условията на чл. 159, т. 1 АПК, е в съответствие със закона. Съображенията на частния жалбоподателя относно компетентността на кмета на община Пловдив да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на делото. Както вече се посочи предмет на оспорване е мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да се произнесе по заявление на дружеството – частен жалбоподател с вх. № 24 Ф-2672/13.05.2024 г. Искането в това заявление е за одобряване на план- схема за разполагане на стационарни преместваеми обекти за бързо хранене в УПИ XVIII-Озеленяване по ПУП-ПРЗ на спортен комплекс „Отдих и култура“, район Западен, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор по КК 56784.510.222, а издаване на разрешение за поставяне не е поискано. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по частната жалба се представлява от юрисконсулт, който представя писмен отговор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл.25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ, частният жалбоподател следва да заплати на Община Пловдив сумата 40,90 евро, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,