Решение № 167 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 935/2011 г.

Решение № 167 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 935/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК М. Й. П. е обжалвала въззивното решение на Русенския окръжен съд № 366 от 5.07.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. по допускане на делбата относно правата на съделителите. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК по въпроса за възможността да се признае частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК при придобиването на имущество по време на брака, когато страни по договора за покупка са двамата съпрузи и в нотариалния акт е посочено, че цената е платена от купувачите. Ответникът А. М. Г. чрез пълномощника си адв. Т. В. изразява становище, че въззивното решение е правилно и жалбата не следва да се уважава. По поставения правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С оглед постановената съдебна практика по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК основанието за допускане на касационното обжалване следва да се преквалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение № 71 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 796/2009 г. на ВКС, II г. о., решение № 194 от 30.06.2011 г. по гр. д. № 46/2011 г. на ВКС, II г. о., решение по гр. д. № 153/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 68 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 40/2009 г. на ВКС, II г. о. е прието, че когато в акта за придобиване на имущество по време на брака са посочени и двамата съпрузи, независимо от това дали са вложени лични или семейни средства, при прекратяването на брака дяловете им са равни. Това становище се възприема от настоящия състав. По основателността на жалбата. Фактическите изводи на въззивния съд са, че съделителите са бивши съпрузи и делбеният имот - апартамент в [населено място] е закупен по време на брака от двамата с нот. акт № за 10 000 лв., платени изцяло в брой на продавача от купувачите. Бракът на страните е прекратен след влизане в сила на СК от 2009 г. и това е приложимият закон за уреждане на имуществените отношения след развода съгласно § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на СК. Съдът е приел за основателна претенцията на ищеца, предявена с възражение в делбата, че на основание чл. 23, ал. 2 СК той има личен дял от придобития по време на брака имот, защото при закупуването му са платени негови лични средства 5534.49 щатски долари и е определил, че разликата е съпружеска имуществена общност, а дяловете на съделителите са 9896,45/10000 ид. ч. за А. М. Г. и за М. Й. П. - 103,55/10000 ид. ч. Според въззивния съд СК императивно регламентира съпружеската имуществена общност като имущество, придобито в резултат на съвместен принос, независимо на чие име то е придобито. Отричането на възможността някой от съпрузите да претендира трансформация по съображения, че купувачи по сделката са двамата съпрузи би означавало недопустимо стесняване на приложното поле на института на трансформацията, каквито ограничения СК, не съдържа. При даденото разрешение на правния въпрос, по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касаторката за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че е налице преобразуване на лично имущество на бившия съпруг, ищец по иска за делба, в размер на равностойността на 5534.49 щатски долари поради вложени лични средства при закупуване на делбения имот. Апартаментът е закупен на името на двамата съпрузи с нот. акт 173/2002 г. на нотариус Г. Г. с район на действие Районен съд Русе, за сумата 10 000 лв., която продавачите са получили изцяло от купувачите и при липса на друга уговорка между двамата съпрузи-купувачи относно правата им в съсобствеността, правата им при прекратяване на съпружеската имуществена общност с развод са равни на основание чл. 28 СК. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и делбата да се допусне при равни права - по * ид. ч. за всеки от съделителите. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касаторката М. Й. П. следва да се присъдят разноските за въззивното и касационно обжалване, които общо са в размер на 1095 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл. 293, ал. 2 във връзка с чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК