Определение № 6750 от 20.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6431/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 166, ал. 3 вр. чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Имидж“ АД против определение № 13954 от 23.04.2025 г., постановено по адм. дело № 4148/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – кметът на район „Надежда“ – Столична община, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град отхвърля искането на „Имидж“ АД за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РНД25-РД56-108/28.03.2025 г., с която, на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне преместваем обект „Рекламен елемент с едностранна рекламна площ 12 кв.м“. За да постанови този резултат съдът приема, че дружеството твърди наличието на вреди, изразяващи се в лишаването от месечен доход от наем от рекламното съоръжение, чието премахване е разпоредено, както и нарушено доверие на рекламодателите. Констатира, че от представените доказателства се установява, че жалбоподателят получава доходи от наем на рекламното съоръжение в значителен размер, но в производството по искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения акт следва да се прецени дали вредата от загуба на този доход е противопоставима на обществения интерес, за чиято охрана е издадена оспорената заповед, а именно поставянето на рекламни съоръжения единствено въз основа на издадено разрешение за поставяне. Съдът прави извод, че не е изпълнена хипотезата на чл.166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, а именно предварителното изпълнение на заповедта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда в по-голяма степен от защитимия обществения интерес. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, поради което и съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 вр. ал. 2 ЗУТ жалбата срещу нея не спира изпълнението освен ако съдът разпореди друго. Следователно искането за спиране се разглежда по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл.166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Това означава, че законодателят презумира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като постановява предварително изпълнение на всички заповеди, с които се разпорежда премахване на преместваеми обекти. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието, на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, независимо дали предварителното изпълнение е по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги изключително сериозно въздейства върху правната сфера и съответно върху икономическия интерес на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение безспорно, дотолкова доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи разпорежда изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им е на жалбоподателя. В случая частният жалбоподател твърди, че ще претърпи вреди от пропуснати ползи в резултат на сключен договор за наем на процесния обект. Евентуалното настъпване на вреди в резултат на неизпълнението на задължение по сключения договор не представлява само по себе си значителна или трудно поправима вреда, обосноваваща спирането на предварителното изпълнение на процесната заповед. Тези вреди имат облигационен характер и подлежат на обещетяване в случай, че заповедта бъде отменена. Освен това процесният обект, разпореден за премахване, е рекламно съоръжение, което като преместваемо може да бъде демонтирано. Поради това за жалбоподателя не е налице интерес, равен по значимост на обществения, който да бъде защитен чрез спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Напротив, защитата на обществения интерес изисква съществуването на рекламни елементи върху общинска собственост да е според предназначението на собствеността и с налично разрешение за поставяне, а не само в частноправен интерес. Освен това неизпълнението на договора, от което жалбоподателят твърди, че търпи вреди е сключен около година и половина след изтичане на разрешението за поставяне на преместваемия обект. Неоснователните са доводите за вредите, които трети лица биха претърпели от предварителното изпълнение на административния акт, тъй като законодателят изисква вредите да настъпят за оспорващия. Следователно обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,