Определение № 358 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 220/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. Д. и А. Б. Ф., подадена от пълномощника им адвокат П. И., срещу определение №314 от 16.03.2012г. по гр.дело №229/2012г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърден отказ от 14.02.2012г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията – Р., за вписване на прекратяване по право на договор за наем. В обжалваното определение е прието, че не е предвидено изрично вписване на прекратяване на договор за наем, поради което правилно е отказано вписването. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по правния въпрос относно това дали подлежат на вписване само договорите за наем или и актовете, свързани с прекратяването на вписан договор за наем. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Повдигнатият от жалбоподателя въпрос не е обусловил изхода на делото, тъй като в разглеждания случай не е искано вписване на акт за прекратяване на договор за наем, а настъпило по право прекратяване на договор за наем. Освен това няма формулиран конкретен правен въпрос за тълкуване на закона, което да е от значение за точното му прилагане и за развитието на правото. С развитите доводи се иска възприемане на тезата, че не е необходимо да има законово основание за вписване на даден акт. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.