Определение № 2483 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1639/2025 г.

Образувано е по частна жалба на А. Г. Г., от гр. Пазарджик против определение № 4637/05.12.2024 г. по адм. дело № 1233/2024 г. на Административен съд – Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – заместник-министър на министерство на правосъдието, чрез юрисконсултите Тончева и Николова изразява становище за неоснователност на същата. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното определение и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 4637/05.12.2024 г. по адм. дело № 1233/2024 г. Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на А. Г. Г. срещу отказ изх. № 94-А-139#19/24.10.2024 г. на заместник-министъра на правосъдието за разглеждане по същество на отправено до него искане за издаване на административен акт по реда на Глава трета “а“ от Закона за съдебната власт, обективирано в заявление вх. № РС-24-119/07.03.2024 г. Присъдил е разноски. Определението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателят Г. не е посочил конкретно приключило съдебно производство, по което да е страна. Задължителен реквизит на заявлението по чл.60б, ал.1, т.4 ЗСВ е посочване на акта, действието или бездействието, с което е извършено нарушението на съответния орган на съдебна власт. Преписка вх. №5375/10.08.2022 г., препратена с конкретни указания на частен съдебен изпълнител не се е връщала в Окръжен съд – Пазарджик ведно с молба или жалба, по които да се образува съдебно дело. Изготвеният от Инспектората на Висшия съдебен съвет констативен протокол от 17.05.2024 г. установява липса на оплаквания срещу актове по конкретно дело. Законосъобразно инспекторите са приели, че оплаквания срещу действия или бездействия на ЧСИ в изпълнителното производство са извън компетентността им по чл.60а, ал.1 ЗСВ, тъй като последните не са във връзка с дейността на органи на съдебната власт. Прекратявайки производството по Глава трета “а“ от ЗСВ заместник-министърът на правосъдието е постановил законосъобразен административен акт, отчитайки липсата на процесуални предпоставки по образуване на административното производство. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид изхода на спора в тежест на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени заявените от административния орган разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение