Определение № 11722 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10444/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от Б. И. П. и от В. Г. К. против определение № 6831/23.06.2025 г., постановено по адм.д.6359/2025 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. В частната жалба на Б. П. се иска да бъде отменено атакуваното определение като неправилно и да бъде върнато производството със задължителни указания. В подкрепа на твърденията и искания са изложени подробни съображения, включително и относно задълженията на първата инстанция да дава указания към страните за уточняване предмета на спора и правния интерес от оспорването. Изрично се аргументирани доводи за противоречие на атакувания пред тричленния състав нормативен акт със съдебни решения. Не претендира разноски. Частният жалбоподател В. К. твърди, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно, но иска само да бъде отменено и да се върне производството със задължителни указания по прилагане на закона, включително и по отношение на предмета на жалбата. Съображения в подкрепа на твърдението за неправилност на определението и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. От този частен жалбоподател е депозиран отговор по другата частна жалба, в който се изразява становище за нейната основателност. Ответникът по двете частни жалби министърът на енергетиката ги оспорва в два отделни писмени отговора, в който заявява становище за допустимост и неоснователност на частната жалба на Б. П. и за недопустимост, а при условията на евентуалност и за неоснователност на частната жалба на В. К.. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени допустимостта на частните жалби и наведените в тях доводи, приема, че са допустими, като подадени в срока по чл. 230 от АПК от надлежни страни, съдържащи минимално изискуемото съдържание за осъществяване на това процесуално действие, а разгледани по същества са основателни, поради следните съображения: С обжалваното определение № 6831/23.06.2025 г., постановено по адм.д.6359/2025 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е оставена без разглеждане жалбата на Б. И. П. и В. Г. К. против Наредба за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г. за топлоснабдяването, приета от министъра на енергетиката, обнародвана в Държавен вестник бр. 42/23.05.2025 г. и искането им за спиране на изпълнението на Наредба за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г. за топлоснабдяването, приета от министъра на енергетиката, обнародвана в Държавен вестник бр. 42/23.05.2025 г., както и е прекратено производството по делото. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на предмет на оспорване, защото е насочена срещу вторичен по своя характер акт, който след влизането му в сила става част от нормативния акт. Недопустимостта на жалбата е обусловила извод за недопустимост и на акцесорното искане за спиране на изпълнението. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Неоснователни са доводите на В. К. за нищожност и недопустимост на обжалваното определение, което е постановено от законен тричленен състав на Върховния административен съд, в писмена форма, съдържаща всички реквизити, предвидени в АПК. Съдебният акт е в изпълнение на задължителната служебна проверка по редовност и допустимост на жалба, с която е сезиран, поради което се явява и процесуално допустим. В съответствие с разпоредбите на чл. 75, ал. 1 от АПК и чл. 185, ал. 1 от АПК първоинстанционният съдебен състав е обосновал извод, че актовете за изменение и допълнение на нормативни административни актове не подлежат на пряк самостоятелен съдебен контрол, защото с тях се внасят промени в съдържанието на действащи подзаконови актове. Независимо от този правилен правен извод тричленният съдебен състав в нарушение на чл. 158, ал. 1 във връзка с чл. 150, ал. 1, т. 5 от АПК не е дал указания към жалбоподателите да уточнят обжалвания от тях акт при липса на яснота относно действителната им воля. Обстоятелствената част на жалбата съдържа доводи и оплаквания против конкретни разпоредби и тяхното съдържание, което е инкорпорирано в административен нормативен акт (наредба), а в петутимната част се иска отмяна на наредба за допълнение на наредба. Изрично трябва да бъде посочено, че конкретния случай не е съобразено и обстоятелството, че атакуваната наредба за допълнение на наредба съдържа и заключителна разпоредба § 3, която решаващият състав не разграничил от другите два параграфа доколко не притежава самостоятелно белезите на правна норма, което също е изисквало уточняване на предмета на спора след съответни указания по реда на чл. 158 от АПК. Като е оставил без разглеждане нередовна жалба, тричленният съдебен състав е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, защото е в положение да се отрази върху съдържанието на крайния акт. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира частните жалби за основателни, а обжалваното определение трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При липса на произнасяне по акцесорното искане и нередовност на жалбата е недопустимо то да бъде обсъждано и от настоящата инстанция. След евентуалното отстраняване на констатираните недостатъци на жалбата първоинсатнционният съд се налага да осъществи повторна проверка и за нейната допустимост, включително от гледна точка наличието на други висящи производства със същия предмет. С оглед изхода разноски, а и поради липса на претенции за такива,разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав