Определение № 151 от 30.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1825/2020 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на „Пи Ем Консулт България“ ЕООД за допълване на определение №27 от 20.01.2021г. по ч.т.д.№1825/2020г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о., в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение за производството по частната жалба. Посочва, че доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение са представени своевременно с отговора на частната жалба. Ответниците „Винарна С. А.“ ЕООД и „Винарска изба А.“ ЕООД поддържат,че тъй като молителят „Пи Ем Консулт България“ ЕООД не е представил списък на разноските с отговора на частната жалба, а също и до постановяването на определението на съда, направеното искане по чл.248 ал.1 от ГПК е недопустимо. Правят и евентуално възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК. Разгледана по същество е основателна. С определение №27 от 20.01.2021г. по т.д.№1825/2020г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о, е потвърдено определение №1438/17.06.2020г. по т.д.№2936/2019г. на Софийски апелативен съд. В отговора на частната жалба е заявено искане за присъждане на разноски, по което настоящият състав на ВКС не се е произнесъл. При проверка на твърденията в молбата по чл.248 от ГПК, съставът на ВКС констатира, че към подадения от него отговор на частната жалба, ответникът по същата „Пи Ем Консулт България“ ЕООД е представил договор за правна защита и съдействие, с посочен размер на договореното възнаграждение за изготвяне на отговора в размер на 800 лева. В договора за правна защита и съдействие е вписано, че дружеството е заплатило на адвокат И. М. договорения хонорар от 800 лева в брой, което съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно решение №6/2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно за доказване плащането на възнаграждението, като в тази част договорът има характер на разписка. Неоснователни са доводите на „Винарна С. А.“ ЕООД и „Винарска изба А.“ ЕООД за недопустимост на искането по чл.248 от ГПК. Липсата на представен списък на разноските е пречка за страната да иска изменение, но не и допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските, когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски. Ответниците по молбата по чл.248 от ГПК са направили с отговора си и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.11 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за изготвяне на частна жалба е в размер на 200 лв. Уговореното възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба в случая е в размер на 800 лв. Като съобрази правната сложност на спорния въпрос, предмет на обжалваното определение, настоящият състав намира, че уговореното възнаграждение е прекомерно. Достатъчно и съответстващо на предоставената правна защита е определеното в наредбата възнаграждение в размер на 200 лв. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като на „Пи Ем Консулт България“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд