Определение № 388 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1840/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК от „Енерго – Про Продажби“ АД чрез адв. А. Т. срещу определение № 260189 от 19.04.2021 г., с което се оставя без уважение молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение от въззивния съд в частта за разноските. Излага съображения за незаконосъобразност на постановеното определение, като постановено в противоречие на чл. 2, ал. 5 Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че са предявени при условията на обективно кумулативно съединение на искове, иск за заплащане на главница в размер на 83 299,02 лв – произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 г. и обезщетение за забава от 24 596,42 лв върху тази сума, както и иск за главница от 170 246,56 и обезщетение за забава от 50 269,97 лв. Според касатора следва да се определи според материалния интерес по всеки от исковете и следващото се адвокатско възнаграждение. Излага подробни съображения. Счита, че дължимото му разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 11 568 лв, които моли да се присъдят в пълен размер. Ответникът „ВГ5“ ООД не е подал отговор на частната жалба, в предвидения в чл. 275 от ГПК срок. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на 11.05.2021 г., частната жалба е подадена на 11.06.2021 г. Следователно е в предвидения в чл. 248, ал. 3 от ГПК срок. С обжалваното определение, въззивният съд се е произнесъл по искането на частния жалбоподател да измени решението в частта за разноските, присъдени за осъщественото производство пред въззивния съд. За да остави без уважение искането на „Енерго про продажби“ АД, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, интересът включва размерите на отделните искове по делото, като въз основа на него се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал.2 била специална спрямо разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от посочената наредба. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата била съответна на чл. 72, ал. 2 от ГПК и била относима за предявените искове в защита на различни интереси, каквито не били исковете по настоящето дело. Така е приел, че разноските за въззивното производство, при обжалваем интерес – изцяло решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете, следва да останат непроменени, определени с решението в размер на 9 718,00 лв. Въззивният съд е приел, че „Енерго про продажби“ АД е заплатило на адвокатско дружетво „В., Ж. и партньори“ сумата от 11 568 лв разноски по делото пред въззивния съд. Но е приел, че размерът на следващото се възнаграждение, предвид възражението за прекомерност, е 9 718 лв, определяйки минималния размер на възнаграждението като сбор от материалния интерес по делото пред въззивния съд. Настоящият съдебен състав съобрази, че е формирана трайна практика по приложение на правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - определение № 404 от 26.10.2020 г. по ч.гр. д. 2883/20 г. ВКС, IV ГО, както и определение № 146 ОТ 04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, съгласно която, заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се определя дали е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, като съдът, при направено възражение от насрещната страна в срок, може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 ЗАдв. От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, по отделно, а не в сбор. Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Съгласно чл.2, ал. 5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански и търговски дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в Наредба № 1 за МРАВ, съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид цената на всеки обективно съединен иск по отделно и се определя за всеки от така съединените искове по отделно минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Въпреки отклонението от посоченото тълкуване, в конкретния случай, следва да се вземе предвид, че макар и да са претендирани размери за заплащане на допълнителен размер на цена за доставена електроенергия за два месеца, то основанието на иска е един договор и не става въпрос за обективно съединяване на искове за заплащане на цена за всеки месец. Предвид общия факт договор, всъщност става въпрос за заплащане на цена на доставка и следва да се има предвид сбора на цената за двата месеца, като този иск е обективно съединен с иска за заплащане на обезщетение за забава върху главницата. Така определена цената на исковете и при приложение на чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1 за МРАВ, следва извод, че минималното възнаграждение, дължимо на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е в размер на 11 252,29 лв с ДДС. С оглед на изложеното определението на въззивния съд в обжалваната част ще следва да се отмени като се присъдят допълнително 1 534,29 лв. В останалата част за присъждане на сумата до 11 568 лв, частната жалба ще следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото, на частния жалбоподател, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъдят направените разноски за частното производство в размер на 15 лв, заплатена държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България