Определение № 81 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК. С молба от 23.01.2012 година адв.Л. Д. като пълномощник на касатора Г. И. Г. от [населено място] е поискала да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство, съобразно частично уважената касационна жалба. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно, още с касационната жалба. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Решение Nо 355/2011 г. от 09.01.2012 година по гр.д. Nо 430/2011 година на ВКС- II отд. е отменено частично въззивно Решение от 29.12.2010 година по гр.д. Nо 5697/2010 година на Софийски градски съд в частта относно определените равни права на съделителите- бивши съпрузи и вместо него е постановено ново решение. по същество с което правата на съделителите по отношение на допуснатия до съдебна делба на основание чл. 26 и 27 СК от 1985 г./ отм./ между Снежанка С. Г. и Г. И. Г. недвижим имот: апартамент Nо 24 ет.7 бл. 377 в [населено място], жк. М. 3 ч., състоящ се от две стаи, столова и кухня, със застроена площ от 84,62 кв.м.,заедно с прилежащото избено помещение Nо 24 и 1.132% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, са определени както следва: за Снежанка С. Г. – 115 017.5/449 535 идеални части и за Г. И. Г.- 334 517.5/449 535 идеални части. В касационното производство, Г. И. Д. участва в качеството на касатор, по делото е представляван от адв.Л.Д.-САК и още с подаване на касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски, които съобрано представения Списък по чл. 80 ГПК / л. 88 кас.п-во/ са в размер на сумата 1 835 лв. Правото да се присъдят направените по делото разноски в исковия процес за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице и свидетели и др. се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция,при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното решение по чл. 290-293 ГПК на ВКС е от тази категория, този срок е едномесечен и тече от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че срокът за допълване на решението, в частта за неприсъдените разноски, към датата на подаване на молбата по чл. 248 ГПК не е изтекъл. Съдът е сезиран своевременно, в касационното производство са направените разноски за защита на касатора в посочения размер, но въпреки това същите не могат да бъдат присъдени на основание на чл. 355 ГПК. Производството е делбено и разноските, направени в рамката на делбения процес се изчисляват във втората фаза, като дължимостта им е обусловена от фактите изложени по-горе, но размерът им се дължи съобразно на дела на всеки един от съделителите в спорната съсобственост. Съобразно разпоредбата на чл. 355 изр. второ ГПК в делбения процес на основание чл. 78 ГПК се дължат разноски на страните по присъединените искове. Няма спор, че такива са исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в първата фаза на делбата като иска по чл. 42 ЗН, по чл. 30 ал.1 ЗН, по чл. 21 ал.1 и 2 СК от 1985 г. отм./ респ. чл. 23 ал.1 и 2 СК, по чл. 12 ал.1 ЗН и др. или облигационни претенции, разгледани във втората фаза на делбата, заявени по реда на чл.346 ГПК като искания за сметки между съсобствениците. Когато спорът по делото в рамките на първата фаза на делбата е разгледан на трите инстанции единствено в относно обема права на съделителите по решението по чл. 344 ал. 1 ГПК, макар и поради релевирано правоизключващо или правоизменящо възражение – а в случая това е искането по чл. 21 ал. 2 СК от 1985 г.-отм., то, доколкото искът не е предявен като инцидентен установителен иск, не може да се приеме ,че се дължат разноски по него, извън тези, който следва да се присъдят по правилото на чл. 355 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.355 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ГПК, състав на ВКС, второ отделение- гражданската колегия