Определение № 10576 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10311/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. Л. П., [ЕГН], чрез упълномощения адв. Н. Йовчева – ВАК, срещу Определение № 9036/09.07.2026 г., постановено по административно дело № 2097/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1216014/07.07.2026 г. Изложени са доводи за неправилност на определението, поради погрешен извод, че липсват доказателства, че предварителното изпълнение на оспорената заповед ще причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди. С частната жалба са приложени допълнителни писмени доказателства, които удостоверяват твърденията на жалбоподателя, че живее и работи на трудов договор в Германия. С оглед така представените доказателства е заявено твърдението, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта ще причини значителни и трудно поправими вреди на лицето, доколкото невъзможността да управлява МПС би му попречила да осъществява в пълен обем трудовата си дейност. Иска се отмяна на оспореното определение на първоинстанционния административен съд и постановяване на спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ. Ответникът – младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна, ОДМВР – Варна, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок, но при отпаднал към настоящия момент правен интерес от оспорване, поради което се явява процесуално недопустима за разглеждане. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните: Производството по адм. дело № 2097/2026 г. пред Административен съд – Варна е образувано по повод жалба от Д. Л. П. против ЗППАМ № GPAM-1216014/07.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна, ОДМВР – Варна. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против Д. Л. П. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, бб) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. В заповедта е посочено, че се отнема СУМПС Германия номер [номер]. Като фактическо основание за постановяване на заповедта е посочено, че на 22.06.2026 г. около 01:00 ч. в гр. Варна по ул. „Екатерина Симидчиева“ в посока ул. „Отец Паисий“ Д. Л. П. управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. № [номер] с прикачено на него ремарке, като на кръстовището с ул. „Васил Априлов“ при маневра да завие наляво не осигурява необходимото разстояние вдясно и с ремаркето блъска в предна лява част паркирания вдясно на пътното платно лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № [рег. номер], като нанася имуществени вреди. Водачът не уведомява органите на МВР и напуска мястото на ПТП. Така постановената ЗППАМ е била оспорена от Д. П. пред Административен съд – Варна, като в жалбата е формулирано и особено искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Като фактически основания за така заявеното искане е посочено, че предварителното изпълнение на заповедта ще попречи на жалбоподателя да упражнява трудовата си дейност на територията на Република Германия. Доказателства в подкрепа на искането не са приложени. След анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ за неоснователно, поради което го е оставил без уважение. Видно от датата на постъпване на частната жалба във ВАС – 08.10.2026 г. и образуване на настоящото производство – 09.10.2026 г., към този момент вече е изтекъл максималният срок от 3 месеца по постановената ПАМ. При тези фактически обстоятелства, настоящият касационен състав приема, че за частния жалбоподател липсва правен интерес от оспорване на Определение № 9036/09.07.2026 год., постановено по административно дело № 2097/2026 год. по описа на Административен съд – Варна, доколкото срокът на изпълнение на наложената ПАМ е изтекъл и същата вече е изпълнена. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването по реда на АПК, за която съдът следи служебно. При липса на правен интерес, оспорването се явява недопустимо и като такова, съдът го оставя без разглеждане и прекратява производството. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 215 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,