Определение № 13079 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11653/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на „Кишан“ ЕООД, подадена чрез адвокат К. Москов, против Определение № 25405/25.07.2025 г., постановено по административно дело № 6116/2025 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № РВТ25-РД09-48/30.04.2025 г. на Кмета на Район „Витоша“ – Столична община и е прекратено производството по жалбата му. Сочи се неправилност на определението, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. От ответната страна Кмета на Район „Витоша“ – СО е постъпил писмен отговор, изготвен от процесуален представител, с който се оспорва частната жалба на „Кишан“ ЕООД срещу Определение № 25405/25.07.2025 г. по административно дело № 6116/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с искане да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината. Подадена е втора частна жалба от Кмета на Район „Витоша“ – СО срещу Определение № 31578/26.09.2025 г., постановено по административно дело № 6116/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което по реда на чл. 248 ГПК, е изменено Определение № 25405/25.07.2025 г., в частта за разноските, като Столична община е осъдена да заплати на „Кишан“ ЕООД сума в размер на 1550 лева. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частните жалби за процесуално допустима като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество ги намира за неоснователни. Административният съд е бил сезиран с жалба на „Кишан“ ЕООД срещу Заповед № РВТ25-РД09-48/30.04.2025 г. на Кмета на Район „Витоша“ – СО. В хода на съдебното производство и преди насрочването му в открито съдебно заседание, е постъпила молба от административния орган, с която заявява, че оттегля изцяло оспорената заповед на основание чл. 156 АПК. Съдебният състав правилно е приел, че са налице условията на чл. 156, ал. 1 АПК за валидно извършено оттегляне на оспорената заповед, съгласно който при всяко положение на делото административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт, както в случая не е било необходимо съгласието на други лица, предвид липсата на други ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт да е благоприятен. Налице е хипотезата по чл. 159, т. 3 АПК, поради което законосъобразно жалбата на „Кишан“ ЕООД срещу Заповед № РВТ25-РД09-48/30.04.2025 г. на Кмета на Район „Витоша“ – СО е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото е прекратено. Горните мотиви обуславят правилност на оспореното определение, като постановено при правилно приложение на закона, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход по основания спор, основателно е искането за присъждане на юрисоконсултско възнаграждение в полза на Столична община, каквото следва да се присъди в размер на 100 лева, определен съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Правилно е и второто обжалвано определение, постановено по административно дело № 6116/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е изменено основното определение, в частта за разноските. Съдебният състав е бил сезиран с допустима молба на „Кишан“ ЕООД по реда чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските, чрез присъждане на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение, тъй като същата е била подадена от надлежна страна и в срок. Съдът е съобразил всички относими за конкретния случай обстоятелства, а именно това, че оспореният административен акт е бил оттеглен по реда на чл. 156 АПК, в която хипотеза и на основание чл. 143, ал. 2 АПК, подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, каквито са били поискани още с подаване на жалбата. Съобразено е и обстоятелството, че производството по делото е било прекратено в закрито заседание, поради което оспорващото дружество не е имало възможност да представи доказателства за размера и начина на плащане на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което правилно е приел, че същото е дължимо като действително извършено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав не намира основание за отмяна на определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,