Определение № 244 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2020 г.

Обжалвано е определение № 28/ 06.03.2020 г. по ч.гр.д. № 35/ 2020 г., с което Апелативен съд – Велико Търново е оставил без разглеждане частната жалба на В. Л. К. срещу определение № 41/ 10.01.2020 г. по ч.гр.д. № 1170/ 2019 г. на Окръжен съд - Плевен. Определението обжалва В. Л. К. с доводи за незаконосъобразност. От ответника „ Мартин 86“ ЕООД не е постъпил писмен отговор на частната жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК); от процесуално легитимирана страна (оставената без разглеждане частната жалба е от жалбоподателя); в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (препис от определението е връчен на 04.05.2020 г., а частната жалба е от 07.05.2020 г.), в компетентност на Върховния касационен съд (определението е на апелативен съд) и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Тя е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане частната жалба на В. К. срещу определението на въззивния съд, апелативният съд е отрекъл допустимия й предмет. Мотивирал се е с това, че законът не предвижда инстанционен контрол на определението, с което въззивният съд отчита, че до него е отнесена молба за изменение на първоинстанционното решение в частта по разноските, неточно именувана от страната „частна жалба“ и я изпраща на първоинстепеннния съд да я разгледа по реда на чл. 248 ГПК. Касационният състав намира определението на апелативния съд в точното приложение на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Въззивният съд не е прекратил производството по чл. 248 ГПК, нито законът предвижда да се обжалва определение, с което по-горната инстанция изпраща молбата по чл. 248 ГПК на съда, компетентен да я разгледа. Правилно апелативният съд е оставил без разглеждане по същество частната жалба на В. К. срещу такова определение на въззивния съд. При тези мотиви, съдът