Определение № 93 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4021/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. И. Т. в качеството на пълномощник на В. С. М. за допълване на решение № 60119 от 22.03.2022 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските с искане за присъждането им за производството по делото пред всички инстанции. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата А. Г. И. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата е допустима и основателна. С решение № 60119 от 22.03.2022 г. по гр.д. № 4021/2020 г. по описа на ВКС, I г.о., е отменено решение № 102 от 23.03.2020 г. по в. гр. д. № 343/2019 г. на Пернишкия окръжен съд и е постановено друго по същество на спора, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на В. С. М., че А. Г. И. не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ X.-..... в кв. 30 по плана на [населено място], общ. Р., с площ 1 272 кв.м. С решението си касационната инстанция е пропуснала да присъди направените от касатора, ищец по предявения установителен иск за собственост, разноски по делото, макар искането за това да е било направено своевременно в съдебното заседание. Видно от данните по делото, молителката е направила разноски за водене на делото пред всички инстанции в размер общо на 3 855 лв., от които 50 лв. държавна такса при предявяване на иска, 1 300 лв. адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, 1 050 лв. адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, 1 400 лв. адвокатско възнаграждение по гр. д. № 4021/2010 г. на ВКС, I г. о., 30 лв. държавна такса пред ВКС за произнасяне по допустимост на касационната жалба, 25 лв. държавна такса пред ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на В. С. М. бъдат присъдени направените от нея разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер общо на 3 855 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора тази сума. Водим от гореизложеното съдът