Определение № 5134 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3772/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК 831507493, подадена чрез процесуален представител адв. С. В. против определение № 608 от 20.08.2024г. постановено по ч.гр.д. № 463/2024г. по описа на Окръжен съд – Перник. С обжалваното определение е потвърдено определение № 2132 от 18.06.2024г. постановено по ч.гр.д. № 4601/2020г. по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 60 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела е оставено без уважение искане на частния жалбоподател за издаване на удостоверение за признаване на изпълнителен лист от 13.10.2020г., издаден по делото за автентичен акт по смисъла на Регламента, което да послужи на заявителя пред съдебен изпълнител в Кралство Нидерландия. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа, че представеният изпълнителен лист съдържа всички елементи на „автентичен акт“ съгласно определението на Регламента. Позовава се на заключение на генералния адвокат M. Szpunar, представено на 29.07.2019г. по дело C-555/18 по преюдициален въпрос, поставен от български съд, съгласно което в българското право автентичните актове са обхванати от чл. 179, ал. 1 от ГПК, съгласно който официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Поддържа, че след като в изпълнителния лист се удостоверява, че вземането на кредитора е установено по безспорен начин и длъжникът дължи посочените в него суми, то това е автентичен документ, тъй като е издаден от публичен орган в рамките на неговата компетентност. Твърди, че именно изпълнителният лист дава основание кредиторът да търси изпълнение на задължението, което му е признато със заповедта за изпълнение. В изложение към частната жалба твърди, че въззивният съд се е произнесъл по релевантен правен въпрос в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, а именно: Изпълнителният лист издаден от български съд в рамките на неговата компетентност на основание чл. 416, ал. 1, пр. 2 от ГПК представлява ли автентичен акт по смисъла на Регламент /ЕС/ 1215/2021г.? Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие със заключение на генералния адвокат M. Szpunar, представено на 29.07.2019г. по дело C-555/18 по преюдициален въпрос – понятие за автентичен акт по Регламент /ЕС/ 1215/2012. Ответник по молбата не е бил конституиран, поради което процедурата по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е изпълнена. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: Пред Районен съд – Перник се е развило заповедно производство по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Сънфудс България“ ЕООД за парично вземане от длъжника Л. Д. К. от [населено място]. По делото е издадена заповед за изпълнение № 2729/31.08.2020г., връчена на длъжника на 06.09.2020г., а с разпореждане от 13.10.2020г. на основание чл. 416 от ГПК съдът постановил да се издаде изпълнителен лист за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. На 25.03.2024г. по делото постъпила молба от заявителя за издаване на удостоверение по чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1215/2012, към която посочил, че прилага копие на изпълнителния лист, въз основа на който иска да му се издаде удостоверение. С разпореждане от 03.04.2024г. РС – Перник указал на заявителя да представи доказателство за внесена по сметка на съда държавна такса по искането в размер на 40 лв. След отстраняване на нередовността, с определението си РС – Перник оставил искането за издаване на удостоверение без уважение, като приел, че искането е за издаване на удостоверение за автентичен акт по отношение на издадения по делото изпълнителен лист. Последния посочил, че не е решение или съдебна спогодба по смисъла на регламента. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд след като цитирал разпоредби на регламента, приел, че не му е известно правото на Кралство Нидерландия и конкретно как започва изпълнението срещу длъжник там. Приел, че съгласно разпоредби на Регламент /ЕС/ 1215/2012 заявителят следва да иска удостоверение от Заповедта за изпълнение срещу длъжника, но не и от изпълнителния лист, който не попада в обхвата на Регламента. При тези данни съставът на Върховния касационен съд приема, че частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – заявител по делото, но е процесуално недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно задължителното за съдилищата в страната разрешение по т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, заповедното производство е по същество двуинстанционно, а по силата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Разяснено е, че по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Посочено е, че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. То не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. Разяснено е, че поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично /чл. 396, ал. 2 от ГПК; чл. 540 от ГПК/, а по отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Подчертано е, че това не се отнася до определенията на въззивния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК /например в случай, че се остави без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд/, които на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция. В случая първоинстанционното определение на Районен съд – Перник е постановено по заявление за издаване на удостоверение на основание чл. 60 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела в рамките на производство по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съдържащо обобщение на изпълняемото задължение, записано в автентичния акт – издаден на основание чл. 416, ал. 1 от ГПК изпълнителен лист въз основа на стабилизираната заповед за изпълнение. Поради това обжалваният акт на Окръжен съд – Перник има характера на въззивно определение, постановено в заповедно производство и не подлежи на касационно обжалване съгласно задължителните указания по т. 8 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване и на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК. В този смисъл и определение № 389 от 2.06.2023г. по ч.т.д. № 612/2023г. на ВКС, II ТО; определение № 1254/07.12.2023г. по ч.т.д. № 1753/2023г. на ВКС, I ТО и др. Неоснователни поради изложеното са доводите на частния жалбоподател, че в случая производството е охранително и разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не намира приложение. Като насочена срещу необжалваем съдебен акт, подадената частна жалба срещу определението на Окръжен съд – Перник е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Заявителят може да подаде искането си отново пред заповедния съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение