Определение № 3070 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10281/2024 г.

Производството е образувано е по жалба на полк. М. Г. Г., и.ф. административен ръководител – председател на Софийския военен съд (СВС), срещу решение на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 1.1 от протокол № 35 от заседанието на тази колегия, проведено на 24.09.2024 г., с което не е назначен председател на СВС. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, аргументира теза за недопустимост на подадената жалба, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да се прекрати. В условията на евентуалност моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Х. Ц. Х. оспорва жалбата като недопустима, а ако това не се възприеме от съда, иска да бъде приета за неоснователна. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Тя е подадена срещу волеизявление, което не притежава белезите на годен за обжалване административен акт и съответно не подлежи на съдебен контрол. Обжалваното с нея решение на СК на ВСС не попада в категориите решения, подлежащи на оспорване по чл. 194а, ал. 5 и чл. 194б, ал. 5 от ЗСВ, а именно: решението за недопускане на кандидат до участие в избора и решението за назначаване на спечелилия кандидат. В приложимата в процесния случай уредба, в раздел 2а, глава 9 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е предвидено обжалване само на два от актовете в производството - актът-решение, с което не се допуска кандидат до участие в избора, и крайния акт за назначаване на спечелилия кандидат. Съответно това са разпоредбите в чл. 194а, ал. 5 и чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ, като настоящият акт не попада в нито една от двете хипотези. В този смисъл е формирана и съдебна практика на Върховния административен съд, изразена в решение № 3707/22.03.2018 г. по адм. дело № 12495/2016 г. на ВАС, 3 чл. с-в, и решение № 10195/27.07.2018 г. по адм. дело № 6434/2018 г. на ВАС, 5 чл. с-в. Наличието на годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебноадминистративно производство. Отсъствието на годен за съдебно обжалване по реда на АПК административен акт препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по подадената жалба. В разпоредбите на чл. 159 от АПК са изброени неизчерпателно случаите, при които жалбата се оставя без разглеждане и образуваното съдебно производство се прекратява, като в т. 1 е посочено, че това става, когато актът не подлежи на оспорване. С оглед констатираната липса на предмет на съдебен контрол по реда на административното правораздаване, на основание чл. 253 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК следва да бъде отменено протоколното определение от 03.02.2025 г., с което е даден ход по съществото на спора, и на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на М. Г. Г. срещу процесното решение на СК на ВСС трябва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - да се прекрати. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Мотивиран така и на основание чл. 253 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, и чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение