Определение № 257 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4268/2019 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по искане с вх. № 10605 от 06.12.2019г. от молителя Център за специална образователна подкрепа „Проф. ДПН Георги Ангушев“, [населено място] /ответник в исковото производство/, за възстановяване на внесено парично обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 2 424.22 лв. въз основа на определение № 364/21.08.2019г. по ч.гр.д. № 3211/2019г. на ВКС, IV г.о., с което е спряно изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 5515/18.07.2019г. по в. гр. д. № 3676/2019г. на СГС по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. След дадени указания с разпореждане № 24/13.02.2020г. на съдията докладчик по настоящото дело, молителят е изложил твърдения, че претендира възстановяване на внесената като обезпечение сума поради доброволно изплащане на пълния размер на присъденото обезщетение за оставане без работа, ведно със законната лихва, както и на всички такси и разноски за трите съдебни инстанции. Ответникът по молбата Д. Х. Б. депозира писмено становище, в което признава погасяването чрез плащане на всички дължими суми по делото, като не възразява да бъде освободено внесеното парично обезпечение. За да се произнесе по подадената молба с правно основание чл. 282, ал. 5 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, взе предвид следното: С определение № 845/06.12.2019г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, при което последното, вкл. в частта, с която е уважен осъдителният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, е влязло в сила. Молителят е представил към искането си 5 броя заверени преписи на платежни нареждания, удостоверяващи пълното погасяване чрез плащане на обезпеченото парично задължение, както следва: за сумата 98.48 лв, преведена по сметка на СГС, за сумата 196.96 лв, преведена по сметка на СРС, за сумата 3 051.13 лева – обезщетение и лихва по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, преведена по сметка на Д. Б., както и за сумите 1 000 лв. и 599.78 лв., преведени по сметка на ищцата за сторените от нея разноски пред СРС, СГС и ВКС. Следователно, налице са предпоставките за освобождаване на внесеното парично обезпечение, поради погасяване чрез плащане на обезпеченото с него парично задължение. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение