Определение № 349 от 27.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2282/2017 г.

I. С определение № 272 от 24. 07. 2017 г. по ч. гр. д. № 2282/2017 г. на ВКС, е оставена без разглеждане подадена от Н. М. Н. частна жалба против определение № 429/6. 02. 2017 г. по ч. гр. д. № 6228/2016 г. на САС, ГО, 4 с-в и е прекратено производството по ч. гр. д. № 2282/2017 г. на ВКС, 3 г.о. С разпореждане № 173 от 6. 12. 2017 г. е върната частна жалба против посоченото определение № 272 от 24. 07. 2017 г. по ч. гр. д. № 2282/2017 г. на ВКС, III г.о. Подадената срещу разпореждане № 173 от 6. 12. 2017 г. частна жалба вх. № 459/16. 01. 2018 г., поправена с частна жалба вх. № 2767/16. 03. 2018 г. и с идентична такава с вх. № 2768/16. 03. 2018 г. (и двете изпратени по пощата на 15. 03. 2018 г.) е оставена без уважение с определение № 45 от 29. 01. 2019 г. по гр. д. № 139/2019 г. на ВКС, 3 г.о. II. Подадена е молба вх. № 2709/8. 03. 2018 г. с правно основание чл. 64 ГПК, за възстановяване срока за обжалване на определение № 272/24. 07. 2017 г. По молбата по чл. 64 ГПК е постановено определение № 153/10. 05. 2018 г., с което същата е оставена без разглеждане. Подадената срещу това определение частна жалба вх. № 5607/4. 06. 2018 г. е върната с определение № 271/08. 08. 2018 г., съобщено на частния жалбоподател на 15. 09. 2018 г. Срещу определение № 271/08. 08. 2018 г. е подадена частна жалба вх. № 8319/27. 09. 2018 г., върната с определение № 114 от 13. 03. 2019 г. Срещу определение № 114 от 13. 03. 2019 г. е подадена от Н. М. Н., чрез пълномощник – адвокат Н. Х. М., частна жалба вх. № 3326/09. 04. 2019г. (изпратена по пощата на 8. 04. 2019 г.). Същата е оставена без движение с разпореждане от 10. 04. 2019 г. (ръкописно върху частната жалба), с което са дадени указания жалбоподателят да представи в едноседмичен срок от съобщението: 1/. подписан и пълен (съдържащ всички страници) екземпляр от частната жалба; 2/. доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Със заявление вх. № 4861/29. 05. 2019 г. са представени доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС, с което указанията по точка 2 са изпълнени. В същото заявление е посочено, че към него се прилага и подписан екземпляр от частната жалба, но такъв не е приложен. С разпореждане от 29. 05. 2019 г., връчено на Н. М. Н. на 6. 07. 2019 г., му е предоставена възможност да представи описания като приложен към заявлението подписан екземпляр от частна жалба вх. № 3326/9. 04. 2019 г., но в съобщението до жалбоподателя не е посочен входящ номер на частната жалба. Със заявление вх. № 6481/15. 07. 2019 г. частният жалбоподател е заявил, че не е ясно екземпляр от коя частна жалба следва да представи. С разпореждане от 17. 07. 2019 г., връчено на 14. 09. 2019 г., е предоставена последна възможност за изпълнение на указанията, като е разпоредено към съобщението да се приложи и копие от представения първи лист от ч.ж. вх. № 3326/9. 04. 2019 г., за яснота. Съобщение за разпореждането и копие от подадения лист първи от частната жалба са връчени на 14. 09. 2019 г. на Н. М. Н.. Със заявление вх. № 8012/20. 09. 2019 г. Н. Н. е поискал, на основание чл. 63 ГПК, продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, тъй като същите са изключително сложни и изпълнението им изисква извършване на трудоемки процесуални действия. Молбата е неоснователна. Подлежащото на изпълнение указание изисква представяне на подписан и пълен (съдържащ всички страници) екземпляр от подадена частна жалба вх. № 3326/9. 04. 2019 г. по чл. 274, ал. 2 ГПК (подаден е само лист първи от същата, без подпис на жалбоподателя или упълномощения от него адвокат). Това процесуално действие не се характеризира с правна или фактическа сложност, нито изисква полагането на значителни усилия, изискващи време. Сочените от молителя обстоятелства не представляват уважителна причина за продължаване на срока по смисъла на чл. 63 ГПК, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Поради неизпълнение на указанието за привеждане на частна жалба вх. № 3326/09. 04. 2019г. в съответствие с изискванията на чл. 260 ГПК и на осн. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, същата подлежи на връщане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ГК,