Определение № 50033 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2893/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ В. Г. Д.-Г. срещу решение № 61/04.05.2022 г. по в.гр.дело № 83/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1946/30.12.2021 г. по гр.дело № 728/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от КПКОНПИ против Г. Х. Г. иск с правно основание чл.153, вр.чл.142, ал.2,т.1,вр.чл.151 ЗПКОНПИ за отнемане на сумата 620 702.47 лв., представляващи стойността на изтеглени от ответника в брой парични средства от банкова сметка в „Райфайзенбанк България” ЕАД с титуляр „П. 2015” ЕООД, нетрансферирани по други банкови сметки и непреобразувани в друго имущество. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. В изложението са формулирани правните въпроси: 1. Представляват ли „имущество” по смисъла на пар.1,т.4 от ДР на ЗПОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на пар.1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата? 2.Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва” по смисъла на чл.151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата” да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение? Първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба Г. Х. Г. не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Съдът преценява, че производството по настоящото дело следва да се спре, тъй като формулирания първи въпрос от изложението е предмет на тълкуване по тълкувателно дело № 4/2021 г. на Общото събрание на гражданска колегия на ВКС. Тълкувателното дело на ОСГК на ВКС е образувано с разпореждане от 15.10.2021 г. на Председателя на ВКС. Предмет на тълкувателното решение са въпросите: 1. представляват ли „имущество” по смисъла на пар.1,т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар.1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Като взема предвид изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение