Определение № 3232 от 14.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2086/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с ал.1, т.1 ГПК. ВКС е сезиран с частна жалба от ЗАД“ ОЗК Застраховане“ АД срещу определение № 390/08.07.2025 г. по в.ч.гр.дело № 298/2025 г. на Апелативен съд - [населено място] в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение № 1374/12.12.2024 г. на Окръжен съд [населено място] по гр.дело № 295/2021 г., с което е прекратено първоинстанционното производство поради оттегляне на предявения от И. А. С. срещу ЗАД“ ОЗК Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ. Изложени са от жалбоподателя доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, защото в качеството на ответник по делото е сторил съдебни разноски по предявения срещу него пряк иск на увреденото лице, но поради прекратяване на делото при оттегляне на иска ищецът може отново да предяви същия иск и така да причини нови разходи за ответника, на който следва да се признае интерес да иска спорът да се разреши по същество с решение. Навежда се довод, че оттеглянето на иска е направено от ищеца чрез процесуален представител - адв. С. И., но липсват доказателсва за неговата представителна власт. Повдигнато е възражение за неистинност на подписа, положен от името на ищеца върху пълномощното. Направено е доказателствено искане за допускане на съдебно-графологическа експертиза за изследване подписа, положен от името на ищеца върху молбата за оттегляне по чл.232 ГПК. В частната жалба са посочени касационни основания. Ответникът в настоящото производство И. А. С. е подал отговор с възражения за неоснователност на частната жалба. По допустимостта. Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото пред въззивния съд, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Случаят попада в хипотезата на чл.274 ал.2 ГПК, която не предвижда предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК като основание за достъп до касационно разглеждане. Това е така, защото с обжалвания съдебен акт апелативният съд е оставил без разглеждане частна жалба срещу определение за прекратяване на делото, а не е оставил без уважение частна жалба срещу прекратително определение, в който случай на основание чл.274 ал.3, т.1 ГПК би подлежало на изследване дали са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Окръжен съд -гр.Р. е бил сезиран с искова молба от И. А. С., с която е предявен срещу ЗАД“ ОЗК Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за сумата от 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.11.2020 г. по вина на С. А. Т. - водач на л.а.“Фиат П.“ с рег. [рег.номер на МПС]. С молба, изпратена по пощата на 10.12.2024 г. и постъпила в съда на 11.12.2024 г., ищецът е оттеглил на основание чл.232 ГПК иска - преди провеждане на насроченото първо открито съдебно заседание за 22.01.25 г. С определение № 1374/12.12.2024 г. по гр.дело № 295/2021 г. на Окръжен съд [населено място] производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска. Частна жалба срещу определението на окръжния съд е подал ответникът по иска ЗАД“ ОЗК Застраховане“ АД, а сезираният с нея Апелативен съд - [населено място] с обжалваното пред настоящата съдебна инстанция определение е оставил без разглеждане частната жалба. Прието е в мотивите на обжалвания съдебен акт, че подадената от ответника частна жалба срещу прекратителното определение по чл.232 ГПК е недопустима поради липса на интерес, защото оттеглянето на иска е направено преди първото съдебно заседание. По същество - частната жалба е неоснователна. За ответника по иска липсва правен интерес да обжалва определението за прекратяване на делото поради оттегляне на иска по чл.232 ГПК, когато това процесуално действие е сторено от ищеца преди приключване на първото съдебно заседание. Ищецът има право да оттегли иска по реда на чл. 232, предл.1 ГПК, а когато искът е оттеглен преди приключване на първото по делото заседание, за прекратяване на делото не е необходимо съгласието на ответника. Само когато оттеглянето на иска е извършено след приключване на първото по делото заседание, се изисква съгласието на ответника за прекратяване на делото, защото в този случай се цели да се осигури възможност на ответника да получи защита срещу ищеца по висящ процес и да постигне разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, отричащо претендираното от ищеца право /решение № 16 от 14.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., II г. о./. В случая искът е оттеглен по реда на чл.232 ГПК преди да приключване на първото заседание по делото, а в тази хипотеза на ответника не е признато от процесуалния закон правото да получи защита срещу ищеца чрез разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, защото не е предвидена възможност ответникът да възрази срещу оттеглянето на иска и така да пресече възможността за прекратяване на делото. В този случай за ответника липсва правен интерес да обжалва определението за прекратяване на производството по делото, доколкото не е разполагал с процесуалното право да възрази срещу оттеглянето на иска и по този начин да се осуети прекратяване на делото. Следователно обжалваното определение на въззивния съд, с което частната жалба на ответника е оставена без разглеждане, е правилно и законосъобразно. Следва да се спомене, че в практикатата на ВКС никога не е бил дискусионен въпросът за недопустимостта на подадена от ответника частна жалба срещу определение за прекратяване по чл.232 ГПК, когато оттеглянето на иска е било сторено преди приключване на първото по делото съдебно заседание /определение № 314 от 12.07.2022 г. по ч.т.д. № 1457/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, определение № 229 от 27.05.2022 г. по ч.т.д. № 568/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. С оглед на изложеното касационнният съд намира, че частната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Мотивиран съдът,