Определение № 893 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 531/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 73774 от 08.08.2023 г., подадена от В. И. В. чрез адвокат В. П. от САК срещу въззивно Решение № 3026 от 08.06.2023 г. по в.гр.д.№ 11281/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Б състав, с което, след отмяна на Решение № 20230989 от 21.10.2020 г. по гр.д.№ 30325/2012 г. (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решения от 01.02.2021 г. и от 01.07.2021 г.) по описа на СРС, 177 състав, е отхвърлен предявения от касаторката иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН за обявяване за нищожен на Договор за доброволна делба акт № 37, том V, рег.№ 15853 от 23.09.2010 г. по описа на нотариус В. Б. (рег.№ * на НК).

Ответниците по касация П. А. У., М. Г. Т., Р. К. Т., Ц. К. М., С. Г. Р., Г. Д. М., А. В. В., К. М. М., Р. П. М., А. П. М. - Р., Б. В. К., М. А. М., А. Д. Р., С. К. Г., М. С. Ф., Р. А. Т., М. А. Т. и С. В. Г. са депозирали писмени отговори чрез своите процесуални представители. Считат, че отсъстват основания за допускане на обжалването, както и че подадената касационна жалба е неоснователна. Заявили са искания за присъждане на разноски.

Останалите ответници по касация не са взели становище в касационното производство.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН, предявен от В. И. В. срещу наследниците на М. М. П., починал на 30.06.1951 г.

С Решение № 2219П от 27.01.1999 г. на ОСЗГ - гр. Банкя на наследниците на М. М. П. е възстановено правото на собственост върху следните имоти съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място]: Нива от 5,901 дка, шеста категория, местност В., имот № *, Нива от 6,993 дка, пета категория, местност Г., имот № *, Нива от 6,499 дка, пета категория, местност С. р., имот № *, Нива от 3,997 дка, пета категория, местност И., имот № *, Нива от 3,301 дка, пета категория, местност С., имот № *, Нива от 3,098 дка, пета категория, местност К., имот № *. С Решение № 124-26 от 10.05.2002 г. на ОСЗГ - гр. Банкя е възстановено правото на собственост и върху следните недвижими имоти съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място]: Нива от 9,798 дка, пета категория, местност К. д., имот № *, Нива от 8,700 дка, пета категория, местност У. д., имот № *, Нива от 5,300 дка, девета категория, местност Р., имот *. С Решение № 020714 от 25.11.2005 г. е възстановено правото на собственост върху Ливада от 1,723 дка, шеста категория, местност Л., имот № * по картата на землището.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 166, том ІV, рег.№ 18949 по дело 729/2009 г. на нотариус Р. Д., П. А. У. е дарила собствената си 1/24 идеална част от възстановените имоти на Б. С. И. и С. М. П..

С договор за доброволна делба на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите, акт 37, том V, рег.№ 15853 от 23.09.2010 г., С. Г. Р., Г. Д. М., В. С. В., А. В. В., А. Д. Р., К. К. М., В. К. М., К. М. М., Ц. Б. Т., М. А. М., Р. П. М., А. П. М.-Р., Л. Н. Г., С. П. С., А. П. М., С. К. Т., М. К. М., С. В. Г., Л. В. Г., Б. В. К., А. М. Т. и П. А. У., в качеството си на наследници на М. М. П., са поделили доброволно помежду си гореописаните имоти, както и още два имота – Поземлен имот (иглолистна гора)№ *, находящ се в землището на [населено място], местността Б., с площ 1,900 дка, Поземлен имот (иглолистна гора) № *, находящ се в землището на [населено място], местност Б., с площ 1,419 дка. Съделителите П. А. У. и А. М. Т. са получили в общ дял и изключителна собственост Поземлен имот (Нива) № *, находящ се в землището на [населено място], местност Г., пета категория, с площ 6,993 дка, и Поземлен имот (Ливада) № *, находящ се в землището на [населено място], местност Л., шеста категория, с площ 1,723 дка.

С нотариален акт № 128, том ІV, рег.№ 18402, дело № 671/2011 г. Б. С. И. и С. М. П. са дарили съсобствената си 1/24 идеална част от девет от общо десетте имоти, описани в н.а.№ 166 от 03.07.2009 г., на ищцата В. И. В..

Позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, въззивният съд е приел, че е допустимо искът за установяване на нищожност на договор за доброволна делба да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство. Приел е, че прехвърлителите Б. И. и С. П., които към 2010 г. са били титуляри на 1/24 идеална част от правото на собственост върху десет от разделените с договора дванадесет имота, не са участвали делбата, поради което са имали правото да искат установяване нищожността на договора за доброволна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Това право е преминало върху ищцата, като техен правоприемник по договора за дарение, поради което последната е легитимирана да предяви иска по чл. 75, ал. 2 ЗН.

По съществото на спора въззивният съд е приел, че сделката – договор за дарение, обективирана в нотариален акт № 166 от 03.07.2009 г., е вписана в Служба по вписванията с вх.рег.№ 29079 от 03.07.2009 г., като от този момент е постигнато оповестителното действие на вписването. За останалите наследници-съделители и предвид публичността на регистъра за вписванията е налице знание за извършения разпоредителен акт на един от сънаследниците в полза на трети лица. Поради волята на наследниците да не зачетат по отношение на тях правните последици на оповестената по надлежен ред сделка, доброволната делба е извършена с участието на наследника, извършил разпореждането, а не на приобретателя по сделката. Тъй като доброволната делба е извършена без зачитане на разпоредителната сделка, вещно-прехвърлителния й ефект се поражда едва от момента, в който разпоредилият се наследник получава реален дял и по отношение на имота, получен в дял. Ето защо въззивният съд е приел, че извършената без участието на приобретателите по сделката, обективирана в н.а.№ 166 от 03.07.2009 г. Б. И. и С. П., доброволна делба, обективирана в Договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, акт № 37, рег.№ 15853 от 23.09.2010 г., е действителна, съответно - предявеният иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН е отхвърлен като неоснователен.

В изложението към касационната жалба са формулирани следните въпроси:

1. Има ли различни видове делба (съдебна, доброволна, на наследство и на съсобственост) и как се отнасят правилата за съдебната делба на наследство към делбата на съсобственост (била тя съдебна или договорна) и в частност относно правилото на чл. 76 ЗН;

2. Може ли и как да се реализират права по чл. 76 ЗН, допустими чрез възражение или инцидентен установителен иск, при договор за доброволна делба (без съдебен процес);

3. Могат ли да се прилагат материалноправни последици от уважено възражение или инцидентен установителен иск по чл. 76 ЗН, което не е санкционирано (разгледано и уважено) от съд, при преценката за действителност на договор за доброволна делба – било на наследство, било на съсобственост;

4. Договор за доброволна делба, по който страна (съсобственик) не е участвала, може ли да й бъде противопоставен;

5. Действителен ли е договор за доброволна делба на недвижими имоти, ако в него не е участвал съсобственик – приобретател на идеални части от наследник;

6. При договор за доброволна делба на недвижими имоти, в който не участва съсобственик (приобретател на идеални части), може ли да се разрешава въпросът за неучастие на този съсобственик, на основание чл. 76 ЗН;

7. Как се формира вътрешното убеждение от съда при обсъждане на писмен документ; Може ли да се извлече извод за наличие на воля/намерение, каквато не е изразявана в един договор.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: Решение № 305 от 27.06.2012 г. по гр.д.№ 1110/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 45 от 07.06.2023 г. по гр.д.№ 4302/2022 г. на ВКС, ІV г.о., ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ППВС № 4 от 30.10.1964 г., ТР № 7 от 13.01.2023 г. по тълк.д.№ 7/2020 г. на ВКС, ОСГТК.

Не са налице основания за допускане на обжалването.

Първият въпрос от изложението е общ, теоретичен, не е от решаващо значение за изхода на делото и отговорът на същия не би повлиял на крайния извод за неоснователност на предявения иск. Седмият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд е формирал свое вътрешно убеждение по правнорелевантните факти след извършена цялостна преценка на събраните в процеса доказателства, доводите и възраженията на страните.

Останалите въпроси от изложението са свързани с прилагането на чл. 75, ал. 2 ЗН и чл. 76 ЗН в специфичната хипотеза на настоящото дело, при която сънаследниците са сключили договор за доброволна делба помежду си при знание, че един от тях е прехвърлил своята наследствена част на трети лица преди делбата. Жалбоподателката извежда тезата си за нищожност на делбата по чл. 75, ал. 2 ЗН поради виждането, че в договора за доброволна делба е следвало да вземе участие не наследникът, прехвърлил своите идеални части на нейните праводатели, а последните - в качеството им на приобретатели по извършената от сънаследника разпоредителна сделка. Тези въпроси са обуславящи изхода на спора по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, на ОСГТК, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което отсъства основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е приел, че поради волята на наследниците да не зачетат по отношение на тях правните последици на оповестената по надлежен ред сделка, доброволната делба законосъобразно е извършена с участието на наследника, извършил разпореждането, а не на приобретателя по сделката, и не е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Изводите на въззивния съд са в съответствие с практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, обективирана в Решение № 186 от 27.06.2011 г. по гр.д.№ 585/2010 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че когато се касае за доброволна делба, не е необходимо възражението на останалите наследници за нищожността на сделката по чл. 76 ЗН да бъде отразено изрично в текста на документа. То може да произтича и да се извлече чрез тълкуване на волята на страните по договора за делба. Когато в доброволната делба са участвали и наследствените имоти са поделени само между наследниците, макар всички те да са знаели, че един от тях се е разпоредил с наследствените имоти или с част от тях в полза на трето лице, очевидно волята на останалите наследници е била да не зачетат тази разпоредителна сделка като относително недействителна по отношение на тях на основание чл. 76 ЗН. Именно поради тази воля на наследниците доброволната делба е извършена с участието на наследника, а не на приобретателя по сделката, и в този случай, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК доброволната делба не е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Както е подчертано в тълкувателния акт, правото да се позоват на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона; за тях недействителността на сделката е една възможност, едно право, упражняването на което зависи само от тях. Позоваването от тяхна страна преследва да защити интересите им по отношение на общите сънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане и запазването им в сънаследствената делбена маса. Даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с особеностите на настоящия случай, със защитната функция на разпоредбата на чл. 76 ЗН, установена в полза на сънаследниците, които не са извършили разпореждане със сънаследствено имущество, и които желаят в делбата да участват само сънаследниците, както и със закрепената в нормата на чл. 76 ЗН цел делбата да се извърши само между наследниците, за да се гарантира спазване на принципа, заложен в чл. 69, ал. 2 ЗН. В тази специфична хипотеза приобретателят не остава без средство за защита (в която насока са поставените въпроси №№ 2, 3 и 6), доколкото на негово разположение е именно искът по чл. 75, ал. 2 ЗН. При произнасянето по него като преюдициални се изследват въпросите дали действително с договора за доброволна делба е ликвидирана съсобственост, произтичаща от наследство, както и обективира ли неговото придобивно основание акт на разпореждане на сънаследник в обхвата на приложното поле на чл. 76 ЗН. Разглеждането им в рамките на спора по чл. 75, ал. 2 ЗН предоставя съдебна защита за правата на приобретателя, доколкото при отрицателен отговор по тях искът по чл. 75, ал. 2 ЗН би бил основателен с произтичащата от това възможност да упражнява правата си на съсобственик. При положителен отговор обаче, каквото е положението и в настоящия случай, делбата се явява извършена с участието на материално-правно легитимираните лица, поради което е действителна, в който смисъл са и разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК - последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата валидно е извършена с неговото участие.

С оглед изхода от настоящото произнасяне касаторката дължи да заплати на ответниците по касация разноските, направени за защитата пред ВКС, а именно: сумата 1 300 лв. на П. А. У. (съгласно ДПЗС от л. 27), сумата 600 лв. на М. Г. Т., Р. К. Т. и Ц. К. М. (съгласно ДПЗС от л. 32), сумата 2 800 лв. на С. Г. Р., Г. Д. М., А. В. В., К. М. М., Р. П. М., А. П. М. - Р., Б. В. К., М. А. М., А. Д. Р., С. К. Г., М. С. Ф., Р. А. Т. и М. А. Т. (съгласно разписка от л. 41). На основание чл. 38, ал. 2 ЗА касаторката следва да заплати на пълномощника на С. В. Г. сумата 600 лв. поради безплатно предоставената й защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение