Определение № 50039 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 507/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба от 19.01.2023г. на Н. И. Х. за допълване на постановеното по делото решение № 50257/ 05.01.2023г., с което по реда на чл. 303 ГПК е отменено влязло в сила решение № 81/15.04.2021г. по гр.д.№ 64/21 на РС Момчилград и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане. Молителят твърди, че съгласно чл. 81 ГПК съдът е следвало да се произнесе и по искането й за присъждане на направените в производството по отмяна разноски в размер на 1120 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна по молбата – Л. И. Х., възразява срещу искането и при условията на евентуалност заявява възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Върховният касационен съд в настоящия състав, след преценка на данните по делото, намира искането за неоснователно по следните съображения: С решението по настоящото дело е уважена подадената от Н. И. Х. на основание чл. 303, т. 5 ГПК молба за отмяна, като е отменено влязлото в сила решение № 81/15.04.2021г. по гр.д.№ 64/21 на РС Момчилград. Възстановена е висящността на делото, като то е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Момчилград. Именно последният, при новото разглеждане на делото, следва да се произнесе и за разноските в настоящото производство, съгласно чл. 308 ГПК вр. с чл. 294, ал. 2 ГПК. С решението по настоящото дело ВКС не се е произнесъл с окончателен акт по същество на спора, а е възстановял висящността му. По аргумент от чл. 81 ГПК, когато съдът не се произнася с окончателен акт по същество на спора или с акт, който прегражда производството, не се следва произнасяне по отговорността за разноски. Воден от изложеното, съдът