Определение № 6229 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5284/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Т. К. Г., Д. Б. Г. и Р. Б. Г., всички от гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Христева, против определение № 3608 от 27.03.2026г., постановено от Административен съд - Пловдив, XV състав, по адм. д. № 823/2026г. Частните жалбоподатели изразяват несъгласие с извода на първоинстанционния съд за недопустимост на обжалването на процесната заповед № 21ОА-1492 от 14.06.2021г. на кмета на община Пловдив. Считат за неправилни и незаконосъобразни заключенията в обжалвания съдебен акт за липса на правен интерес от оспорване на визираната заповед, като се позовават на нормата на чл. 25, ал. 2 ЗОбС, според която в акта за отчуждаване кметът следва да посочи собственика на имота. Частните жалбоподатели изразяват становище, че е задължително включването на всички собственици в заповедта за отчуждаване, което е основно изискване за нейната законосъобразност. Прилагат към частната жалба ново доказателство - удостоверение от 07.04.2026г., издадено от началник на СГКК-Пловдив, от което е видно, че жалбоподателите вече са вписани в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ на гр. Пловдив. Претендират отмяна на обжалваното определение и връщане делото на административния съд за продължаване процесуалните действия по него. Ответникът - кметът на община Пловдив оспорва частната жалба чрез упълномощен директор с юридическо образование Сукарева, която с писмен отговор, представен по реда на чл. 232 АПК, пледира за оставяне в сила обжалваното определение, тъй като е правилно и постановено при липса на нарушения. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на Т. К. Г., Д. Б. Г. и Р. Б. Г. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 230 АПК, от лица, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 3608 от 27.03.2026г. е оставена без разглеждане жалбата на Т. К. Г., Д. Б. Г. и Р. Б. Г. против Заповед № 21ОА-1492 от 14.06.2021г. на кмета на община Пловдив, с която е наредено отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 56784.510.9536 по КККР на гр. Пловдив е и прекратено производството по адм. дело № 823/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив. За да достигне до този резултат решаващият съдебен състав е приел, че жалбоподателите не са адресати на оспорената от тях заповед за отчуждаване и по аргумент от чл. 29, ал. 2, изречение второ ЗОбС следва да установят правата си по общия исков ред чрез предявяването на установителен иск за собственост. Оттук е изведено заключение, че в рамките на съдебното производство по реда на АПК е недопустимо разрешаването на спорове за собственост, което обстоятелство изисква оставяне без разглеждане жалбата на основание чл. 159, т.4 АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че процесната заповед № 21ОА-1492 от 14.06.2021г. е издадена от кмета на община Пловдив на основание чл. 25, ал.2 ЗОбС и с нея е наредено отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 56784.510.9536 по КККР на гр. Пловдив, с адрес на поземления имот: гр. Пловдив, „Парк отдих и култура", целият с площ 2 939 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, с номер по предходен план: 510.184, квартал 2, парцел: ХIII-184, жил. застр. и ТП, при граници по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори: 56784.510.145, 56784.510.187, 56784.510.9537, 56784.510.182, 56784.510.804, който съгласно действащия ПУП-ПР на [жк], гр. Пловдив, одобрен със решение №294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019г. на Общински съвет - Пловдив, попада в улична регулация на бул. "Свобода - продължение", в участъка от [улица]до [улица]. В атакуваната заповед е вписано, че описаният имот се отчуждава от „КОНСУЛ“ ООД, като във връзка със собствеността в мотивите на акта е посочен Договор за вливане на търговско дружество от 09.04.2012г., вписан в СВ-АП Пловдив с рег. № 18546 от 13.08.2012г., акт №48, том 9. Заповедта е обжалвана по съдебен ред от адресата „КОНСУЛ“ ООД, като е образувано адм. дело № 1903/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, който с влязло в сила решение № 2445 от 14.12.2021г. е отхвърлил жалбата на дружеството, което решение е окончателно. На „КОНСУЛ“ ООД е изплатено определеното със заповедта за отчуждаване обезщетение. На 23.03.2026г. в Административен съд - Пловдив е депозирана жалба от Т. К. Г., Д. Б. Г. и Р. Б. Г. срещу горепосочената заповед, като жалбоподателите излагат твърдения, че сега са узнали за отчуждаването и в заповедта не са включени всички лица, притежаващи право на собственост върху отчуждавания имот. Посочват, че са собственици на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор 56784.510.9536 по КККР на гр. Пловдив, за което прилагат към жалбата три броя нотариални актове, Договор за преразпределение на ползването на съсобствен имот и Удостоверение за наследници. На същата дата - 23.03.2026г. в Районен съд - Пловдив от ищците Т. К. Г., Д. Б. Г. и Р. Б. Г. е подадена искова молба с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/. При тези вярно установени данни, първостепенният административен съд е формирал обосновани правни изводи. Настоящият съдебен състав споделя мотивите в обжалваното решение, в които правилно е отразено, че нормата на чл. 29, ал. 2, изр. 2 ЗОбС регламентира условията за получаване на паричното обезщетение при влязла в сила заповед за отчуждаване в хипотезата на висящ спор за собственост върху отчуждените имоти. Към момента на изплащане на паричното обезщетение по сметката на правоимащото лице „КОНСУЛ“ ООД на дата 26.05.2022г. не е бил налице висящ спор за собственост. Няма данни до издаването на заповедта жалбоподателите да са имали претенции за собственост върху процесния поземлен имот, поради което за издателя на заповедта не е възникнало задължение да събира информация за изясняване на собствеността или за прилагане разпоредбата на чл.29, ал.2 ЗОбС. Правилно и в съответствие с константната съдебна практика по този вид дела, решаващият съдебен състав е преценил, че административният съд няма компетентност да разрешава материалноправни спорове за собственост. Този вид спорове следва да бъдат разрешени по общия исков ред, по който претендиращият право на съсобственост може и следва да защити и реализира правата си. В случая частните жалбоподатели са се ползвали от тази възможност и вече са сезирали Районен съд - Пловдив с възникналия вещно-правен спор, като са предявили иск за собственост на основание чл.108 ЗС срещу „КОНСУЛ“ ООД и община Пловдив. Относно приложеното към частната жалба удостоверение от 07.04.2026г., издадено от началник на СГКК-Пловдив, тричленният съдебен състав намира, че с него не се опровергават правилните изводи на административния съд, тъй като от съдържанието на това удостоверение е видно, че към датата на издаване на процесната заповед жалбоподателите не са били вписани в КРНИ на гр. Пловдив и едва сега те вече са вписани като собственици в КРНИ на гр. Пловдив. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания. На основание на горното и на чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,