Определение № 50136 от 06.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 998/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 502138/18.04.2023 г. от „Екарисаж-Варна“ ЕООД за изменение на постановеното по делото по реда на чл.288 ГПК определение № 50176/16.03.2023 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че липсват основания за намаляване на размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Твърди, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение без ДДС е под минимума, установен в Наредба № 1/09.07.2004г. /в редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/. Моли да се присъди пълния размер на сторените пред касационната инстанция разноски, възлизащ на 13 063,28 лв. с ДДС. Ответникът по молбата Областна дирекция по безопасност на храните – Благоевград изразява становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че изложените в същата аргументи противоречат на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. ВКС констатира следното: Производството по т.д. № 998/2022г. е образувано по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните – Благоевград срещу решение № 16/11.01.2022г. по т.д. № 250/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260593/18.12.2020г. по т.д. № 2377/2019г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Екарисаж-Варна“ ЕООД на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 378 225,24 лв. – стойност на извършени работи през периода 01.01.2017г.-16.08.2017г. по допълнително споразумение от 16.02.2017г. и договор № 23/17.08.2016г., по които са издадени четиринадесет броя фактури, ведно със законната лихва от 31.10.2019г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 91 811,82 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.02.2017г.-30.10.2019г. Ответникът по касация „Екарисаж-Варна“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Е. С., е подал писмен отговор, с който е оспорил основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поискал е присъждане на разноски по спора. С молба с вх. № 501417/08.03.2023г. ответникът е представил списък по чл.80 ГПК; договор за правна защита и съдействие от 18.03.2022г., установяващ уговорено адвокатско възнаграждение от 10 886,07 лв. без ДДС; фактура № [ЕГН]/01.03.2023г. за сумата от 13 063,28 лв. с ДДС и извлечение по сметка, установяващо извършено плащане на посочената сума по банков път на 02.03.2023г., съобразно уговореното между страните. Производството по т.д. № 998/2022 г. на ВКС, I т.о. е приключило с постановяването на определение № 50176/16.03.2023 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С определението съдът, прилагайки разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., е присъдил в полза на „Екарисаж-Варна“ ЕООД сумата от 9797,46 лв. с ДДС – разноски за касационната инстанция. Настоящият състав изцяло поддържа решаващия аргумент в определението по чл.288 ГПК относно начина на определяне на дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение. В договора за правна защита и съдействие от 18.03.2022г. възнаграждението от 10 886,07 лв. без ДДС е уговорено за подготвянето и подаването на отговор на касационната жалба и за осъществяването на процесуално представителство пред касационната инстанция, като не е разграничено каква част от него се дължи за изготвянето на отговора по чл.287, ал.1 ГПК и каква част – за процесуално представителство в производството по чл.290 ГПК. Безспорно е, че процесуално представителство пред ВКС с явяване в открито съдебно заседание не е осъществено, поради недопускане на касационното обжалване. Поради това, с оглед осъществения обем на защита в касационното производство, изразяващ се единствено в подаването на писмен отговор на касационната жалба, няма основание в тежест на касатора да се възлага цялото адвокатско възнаграждение, предварително платено от ответника по негово усмотрение, без да е сигурен, че ще се стигне до допускане на касационно обжалване и необходимост от процесуално представителство в производството по чл.290 ГПК. По изложените съображения не е налице основание за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските, поради което молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС