Определение № 478 от 15.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3558/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. Д. против определение №201/22.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 1430/2018 г. от състав на ІІІ гр.отд. на ВКС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна на влязло в сила решение е просрочена и като такава е процесуално недопустима. Съдът е оставил без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение. В молбата си за отмяна на влязлото в сила решение, молителят твърди, че не е могъл да вземе участие в делото пред ВКС, т.е. основанието на молбата следва да се приеме, че е по чл.303, т.5 ГПК. Срокът за подаване на молбата, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК е тримесечен от узнаването на решението. В случая, молителят е бил страна по делото при разглеждането му пред ВКС, като призоваването му за открито съдебно заседание е извършено с публикация в ДВ бр.61/28.07.2017 г. Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което следва да се приеме, че срокът за молителя е започнал за тече от датата на обявяването на решението, т.е. от 30.10.2017 г. Молбата е подадена след изтичането на този срок, поради което същата е просрочена, като подадена след изтичането на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК – на 09.03.2018 г. Дори да се приеме, че срокът за подаване на молбата е започнал да тече от датата на обявяването на решението за поправка на очевидна фактическа грешка – 30.11.2018 г., то молбата отново е подадена след изтичането на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Предвид изложеното, определението на състав на ВКС е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС, ІV гр.отд.