Определение № 650 от 11.09.2014 г. на ВКС по д. № 4736/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. М. срещу определение на Софийски окръжен съд/ОС/ по ч.гр.д. №551/14 г., с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу постановен от нотариус с район на действие РС С. на осн. чл.536, ал.1,т.2 ГПК акт за спиране на нотариалното производство, започнало по молба – декларация за признаване право на собственост върху недв. имот по обстоятелствена проверка – чл.587, ал.2 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението на ОС и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна. Обжалваното определение съответства на закона и практиката по прилагането му, отразена в цитираните от ОС определения на ВКС, а ТР №11/13 г., на което се позовава жалбоподателката е неотносимо за случая. Охранителното / каквото е и нотариалното/ производство се спира на осн. чл.536, ал.1,т.2 от ГПК, когато са налице посочените там предпоставки. Актът за спиране не подлежи на съдебен контрол чрез обжалване - чл. 536, ал. 1 от ГПК, както и препращащата норма на чл. 540 от ГПК към общите правила на исковото производство, която обаче изрично изключва в този случай приложението на разпоредбите от чл. 207 до 266 от ГПК, в които се включват и текстовете на чл. 229-231 от ГПК относно спиране, възобновяване и прекратяване на исковото производство. Обжалваното определение, с което частната жалба срещу акта за спиране на охранително производството е оставена без разглеждане, е законосъобразно, следва да бъде оставено в сила и ВКС на РБ, трето гр. отд.