Решение № 6982 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7019/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора [населено място], против Решение № 4568/19.05.2025 г., постановено по адм. д. № 210/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда, че събраните доказателства по делото не установяват необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените вреди. Отправя искания за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Административен съд - Пазарджик, редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил като неоснователни исковете на Н. Н. А. против Административен съд - Пазарджик, за осъждането му да заплати в полза на ищеца суми в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 15.04.2022 г. до 25.01.2024 г. вкл., в резултат на нарушение на правото на Европейския съюз при разглеждането на адм. д. № 819/2020 г. и адм. д. № 916/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и в размер на 100 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане юрисконсултско възнаграждение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21, дължимо по силата на влязло в сила решение по адм. д. № 916/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ведно лихва за забава върху главницата, считано от 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. По фактите първоинстанционният съд е установил, че Н. А. е претендирал неимуществени вреди на основание чл. 284 ЗИНЗС, тъй като администрацията на Затвора [населено място] не му предоставя достъп до котлон и фурна. Посочил е обстоятелствата, при които искът му е бил отхвърлен като неоснователен от съдебните състави на Административен съд – Пазарджик по адм. д. № 819/2020 г. и адм. д. № 916/2021 г. В хода на делото са разпитани св. С. А. Я. и св. К. Д. И., чиито показания са във връзка с липсата на кухненски помещения и емоционалното състояние на ищеца. Решаващият съд е приел, че предявените искове по чл. 2в, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са допустими и неоснователни поради отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната страна. След дефинирането на състава и възлагане на доказателствената тежест върху ищеца, съдът е отбелязал разграничението между обхвата на дължимата проверка в случая и контрола за законосъобразност на влязъл в сила съдебен акт. Съгласно изложените мотиви, исковата претенция на Н. Н. А. пред Административен съд – Пазарджик е била разгледана от съд, установен със закон и при спазване на правилата и процедурите, уредени в АПК и ЗИНЗС. Отчетена е липсата на доказателства ищецът да е бил лишен от ефективни правни средства за защита пред съд или да са били ограничени правата му. Въз основа на свидетелските показания може да бъде направен извод относно субективното отношение и поведението на ищеца спрямо изхода на повдигнатия от него спор, но не и за претърпени имуществени вреди в резултат от конкретно нарушение на правото на ЕС, вкл. и по критериите на ЕСПЧ. Обжалваното решение на Административен съд – Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените изводи от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Релевираните оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК в касационната жалба са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертано с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведено единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Правилен е изводът на решаващия съд, че в материалите по делото не са налице данни за подобно нарушение на правото на Европейския съюз. В касационната жалба, както и в подадената искова молба от Н. Н. А., е направено бланкетно позоваване на принципни положения и разпоредбите на чл. 3, чл. 13 и чл. 17 ЕКЗПЧОС, чл. 1, чл. 4, чл. 41, чл. 52 - чл. 54 ХОПЕС, под предлог за „прекомерен формализъм“ при прилагането на закона и недостатъчно обсъждане на приложените доказателства по делото пред Административен съд – Пазарджик. Не е внесена допълнителна конкретика относно доказателствата, които могат да доведат до извод за съществено нарушение на правото на Европейския съюз или да поставят под съмнение процесуалната дейност на съда в тази насока. Сочените от касатора свидетелски показания разкриват субективното му отношение и възприятие за обстоятелства, следващи по време релевантния факт. При обективна преценка на изнесените обстоятелства не се установява ищецът А. да е бил лишен от ефективни правни средства за защита пред съд, нито от правото на справедлив съдебен процес при разглеждането на адм. д. № 819/2020 г. и адм. д. № 916/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. На повдигнатите за решаване въпроси съдебните състави са дали ясен и мотивиран отговор, а делото е приключило в разумен срок, при активното участие на ищеца в производството, на който е назначен процесуален представител по подадената молба за правна помощ. Изразеното от ищеца несъгласие с крайния резултат и твърдението за негативно засягане на правната му сфера, не позволява на съда, разглеждащ исковите претенции по чл. 2в ЗОДОВ, да извършва инцидентна проверка за неговата законосъобразност и обоснованост. Редът за контрол върху влезлите в сила съдебни актове е посочен в Глава четиринадесета, чл. 237 и сл. АПК. Предвид липсата на обсъдения от елементите на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, е излишно се обсъждат въпросите за наличие на причинно-следствена връзка с твърдените от ищеца вреди и относно техния размер. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от съдебните мотиви за отхвърляне на предявения иск за обезщетение за ангажиране отговорността на Административен съд - Пазарджик по реда на чл. 2в ЗОДОВ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,