Решение № 7658 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1136/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище (ОДМВР – Търговище), чрез гл. юрк. Мирева, срещу решение № 35949/02.11.2025г., постановено по адм. дело № 1112/2025г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта му, с която е осъдено ОДМВР гр.Търговище да заплати на „Авиба“ ООД, обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 388 лв., представляващо частично предявен иск от претенция за пропуснати ползи в размер на 32 500 лв., вследствие на незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0321-000084 от 24.04.2021г., издадена от младши оперативен дежурен към ОДМВР - Търговище, РУ Попово, отменена с решение № 5765/13.10.2021г. по адм. дело № 4345/2021г. по описа на АССГ, ведно със законната лихва върху сумата от 16 388 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 03.02.2025г., до окончателното и изплащане и е осъдил е ОДМВР - Търговище да заплати на „Авиба“ ООД, сумата от 2 756 лв. разноски по делото. Касаторът твърди, че оспорената част от решението е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Неправилно е приетото от съда, че в случая са налице всички предпоставки от фактическия състава на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. Излага съображения, че ищецът не е адресат на ЗПАМ и не е бил страна в административното производство, нито като непосредствен участник, нито като потърпевш собственик. Счита, че „Авиба“ ООД е засегнато от последиците на ЗПАМ, въз основа на договорно отношение между него и собственика на МПС, което е юридическо действие, опосредяващо причино-следствената връзка. Касаторът счита за неправилни изводите на съда за основателност и доказаност на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 16 388 лв., вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че сумите по издадените фактури за наем на друг бус, са действително заплатени. Според касатора по делото не са налични и доказателства, че „Авиба“ ООД е изплащал на „Ем Жи Спед“ЕООД извършван превоз на стоки в изпълнение на договора за превоз, сключен с „Тандем-Попово“ ООД и че фактурираните от „Ем Жи Спед“ ЕООД суми са в причинно-следствена връзка с прекратената с отменената от съда ЗПАМ регистрация на ползвания от ищеца за изпълнение на посочения договор хладилен бус. Не е ясно защо ищецът не е наел друг бус, а е превъзложил извършването на доставките на друго дружество. Позовава се на заключението на вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), според което средната цена за наем на друг хладилен автомобил със сходни характеристики възлиза на 78 лв. на ден. Твърди, че ако ищецът не беше ползвал подизпълнител, а бе наемал превозни средства, пропуснатите ползи биха били в размер на 8 268 лв. От тази сума иска да се изключат 37 дни за наем, тъй като в ЧМР не е посочено с кое превозно средство е извършен превоза и обезщетението би трябвало да е в размер на 5 382 лв. Изложени са и съображения, че ищецът не е положил дължимата грижа за МПС като е позволил превозното му средство да се управлява от лице, което е било лишено от право да управлява МПС. Счита, че е налице противоправно поведение на дружеството, което не може да породи права, които да се претендират по ЗОДОВ. Счита за приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, алтернативно ал. 2 от същата разпоредба. Иска решението, в обжалваната му част да бъде отменено. Алтернативно иска да бъде намален размера на обезщетението. Претендира разноски по делото. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирани разноски от ответната страна. Ответникът – „Авиба“ ООД, чрез адв. Коев, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира адвокатско възнаграждение р размер на 1 200 евро, съобразно представен списък (л.67). Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на оспорената част от решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която оспорената част от решението е неблагоприятна, спазен е и срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на „Авиба“ ООД, срещу ОДМВР – Търговище, с която е претендирано присъждане на обезщетение в общ размер на 20 000 лв., от които 3 612 лв. за причинени преки вреди и частично такова в размер на 16 388 лв. за пропуснатите от дружеството ползи, за които се твърди, че възлизат общо на 32 500 лв. Ищецът е посочил, че вредите се основават на отменена като незаконосъобразна ЗПАМ № 21-0321-000084 от 24.04.2021г., издадена от младши оперативен дежурен И. П. към ОД на МВР гр.Търговище, РУ Попово, с която е била прекратена регистрацията на хладилен товарен бус марка „Ивеко“, модел 35 С15 с ДКН [рег. номер]. С първоинстанционното решение, административният съд е: осъдил ОДМВР - Търговище да заплати на „Авиба“ ООД, обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 388 лв., представляващо частично предявен иск от претенция за пропуснати ползи в размер на 32 500 лв., вследствие на незаконосъобразна ЗПАМ № 21-0321-000084 от 24.04.2021г., издадена от младши оперативен дежурен към ОД на МВР гр.Търговище, РУ Попово, отменена с решение № 5765/13.10.2021г. по адм. дело № 4345/2021 г. по описа на АССГ, ведно със законната лихва върху сумата от 16 388 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 03.02.2025 г., до окончателното и изплащане; отхвърлил е предявения от „Авиба“ ООД, иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 612 лв., представляващо преки вреди от заплащане на наем за МПС, вследствие на незаконосъобразна ЗПАМ № 21-0321-000084 от 24.04.2021г., издадена от младши оперативен дежурен към ОД на МВР гр.Търговище, РУ Попово, отменена с решение № 5765/13.10.2021г. по адм.дело № 4345/2021г. по описа на АССГ, като неоснователен и недоказан; осъдил е ОДМВР - Търговище да заплати на „Авиба“ ООД, сумата от 2 756 лв. разноски по делото. Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е първоинстанционното решение в осъдителната му част. В частта, в която е отхвърлен иска на „Авиба“ ООД, решението не е обжалвано и е влязло в сила. По делото не е било спорно, че с решение № 5765/13.10.2021г. по адм. дело 4345/2021г. по описа на АССГ, е отменена като незаконосъобразна процесната ЗПАМ № 21-0321- 000084 от 24.04.2021 г., издадена от Младши оперативен дежурен И. П. към ОДМВР, РУ Попово. С последната на основание чл. 171, т. 2А, б. „А“ от ЗДвП, по отношение на В. Т. С., в качеството му на водач е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на хладилен товарен бус марка „Ивеко“, модел 35 С15 с ДКН [рег. номер] за срок от 6 месеца. Между страните не е налице спор и относно това, че към момента на налагане на ПАМ, превозното средство е бил собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД и е ползвано от дружеството „Авиба“ ООД на основание Договор за финансов лизинг, както и че лицето по отношение на което е наложена мярката е било в трудовоправни отношения с ищеца. Установено е, че „Авиба“ ООД има сключен договор с „Тандем Попово“ ООД от 15.04.2016г., до датата на издаване на ЗППАМ от 24.04.2021г. Пред съда е прието заключение по ССЕ, което е кредитирано от АССГ като компетентно и неоспорено от страните. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че са налице комулативно всички предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Посочил е, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред. Направил е извод, че издаването на незаконосъобразната заповед, безспорно е лишила ищеца за периода на действието си, до отмяната й, от възможността да ползва процесното МПС, тъй като същото е било с прекратена регистрация на основание издадената заповед и то не е могло да бъде ползвано. АССГ е приел, че ако отменената от съда ЗПАМ, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, не бе издадена изобщо, през процесния период на действието й от 24.04.2021г. до 26.10.2021г. /когато е възстановена регистрацията на автомобила/, ищецът със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този автомобил по повод на неговото ползване, което е било осуетено именно в резултат от издадената незаконосъобразна заповед. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и заключението по ССЕ и въз основа на тях е приел, че в случая безспорно се доказа, че дружеството е било лишено от възможността самостоятелно да изпълни задълженията си по договора и да реализира по-висока печалба. До налагането на процесната ПАМ, задълженията по договора с „Тандем Попово“ ООД за извършване на превози до обекти в Патра, Атина, Синдос и Трикала са извършвани именно с товарен автомобил с рег. № [рег. номер]. Направен е извод, че в сравнение с останалите транспортни средства, с които е разполагало дружеството, единствено процесното МПС е било пригодно, с оглед товаровместимостта си и рентабилността, да служи за осъществяване на тези превози. Съдът е приел, че за да изпълни задълженията си по договора, ищецът е ползвал подизпълнител, комуто е заплатил сумата от 29 139,39 лв., която е приблизително равна на тази, която би спечелил ако сам извършва услугата - 34 713,58 лв. /виж отговори на въпроси 4, 6 и 7 от заключението по ССЕ/. За неоснователно е прието възражението на ответната страна срещу размера на пропуснатите ползи. АССГ е посочил, че последните представляват намаляване на приходите, които дружеството би получило от регулярните превози до Гърция, които в случая се намаляват от стойността на извършените превози, заплатена от ищеца на подизпълнител за извършването им. Съдът е приел за безспорно доказано, че ищецът е пропуснал да реализира печалба в размер на 29 139,39 лв., представляваща разликата между дохода, който би получил ако извършва тези превози със собствен транспорт и действително получения такъв, след заплащане на подизпълнители. Според АССГ по делото е установено наличието и на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. Направен е извод, че в случая е налице не само причинна връзка между отменения акт и вредите, а същата е пряка и непосредствена. АССГ е посочил, че „Авиба“ ООД не е адресат на ЗПАМ, нито е собственик на автомобила, но дружеството е пряко засегнато от последиците на заповедта, въз основа на договорно отношение между него и собственика на автомобила, което е съществувало преди издаването на оспорения акт. По делото не е било спорно, че ищецът е бил единствен ползвател на автомобила – обект на ЗПАМ и че последният е служел пряко за осъществяване на икономическата му дейност. Поради това съдът е приел, че причинната връзка между издаването на незаконосъобразния административен акт и настъпването на вредите не е прекъсната поради твърдяното от ответника обстоятелство, че ищецът не е собственик на веща или адресат на заповедта. Съдът е направил извод, че направените от ищеца разходи за платени наеми за наемане на заместващо МПС, както и пропуснатата от него възможност да реализира в пълен размер планираните приходи, са в резултат от издаването на ЗПАМ. Според АССГ връзката е пряка и непосредствена, тъй като, ако ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, не бе наложена, ищцовото дружество не би изпаднало в невъзможност да изпълни задължението си по договора с Лидл за превоз на хранителни продукти до Гърция, респ. не би се стигнало до извършването от негова страна на разходи за наем на МПС, заместващо спряното от движение такова, както и не би пропуснало възможността да реализира приходи в по-голям размер, без да се налага да извършва разходи по наемане на подизпълнител. За неоснователно е прието възражението на административния орган, че ищецът е изцяло отговорен или е допринесъл за увреждането, като не е положил дължимата грижа и е допуснал водач с отнето СУМПС да управлява ползваното от търговското дружество превозно средство. Направен е извод, че ищецът не е бил страна в административното производство по оспорване на ЗППАМ, поради което същият не е имал възможност да се защити или да ангажира доказателства във връзка със собственото си поведение. Първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи е основателна в размер на 29 139,39 лв., но с оглед изричното изявление, че същата се предявява като частична, за сумата от 16 388 лв., съдът е присъдил обезщетение в този размер. Посочил е, че сумата е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане. Решението е неправилно в обжалваната му част. Предявеният пред АССГ иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице фактическият състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая е налице отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт, но настоящият състав намира, че по делото не е доказано наличието на причинна връзка между отменения административен акт и настъпилата вреда. Необоснован и неправилен е изводът на АССГ, че е налице пряка причинно-следствена връзка между ЗПАМ № 21-0321-000084 от 24.04.2021г., издадена от младши оперативен дежурен към ОД на МВР гр.Търговище, РУ Попово и платените от ищеца разходи за организиране на транспорт, във връзка с сключения договор между „Авиба“ ООД и „Тандем Попово“ ООД. В конкретния случай, плащането на допълнителни разходи за изпълнение на договора не са в резултат от издадената ЗПАМ. Макар да не е предмет на настоящият спор каква е причината ЗПАМ да бъде приета за незаконосъобарзна, то следва да се отбележи, че тя е отменена, тъй като е издадена по отношение на водача на буса. Макар да е ползвател на автомобила и да носи всички рискове от осъществяването на това ползване, ищецът/дружеството не е бил адресат на отменения административен акт. Основателно е оплакването на касатора, че „Авиба“ ООД е засегнато от последиците на ЗПАМ, въз основа на договорно отношение между него, като лизингополучател и „УниКредит Лизинг“ ЕАД, като лизингодател от 15.02.2021 г., с който касае посочения с ЗПАМ автомобил (л.9 от адм. дело № 113/2021г. по описа на Административен съд гр.Търговище). От договора за финансов лизинг е видно, че водача на автомобила е посочен като солидарен длъжник на лизингополучателя. Това е юридическо действие, което опосредява причино-следствената връзка. Освен това плащането на допълнителните разходи за организиране на транспорта произтича от договора за превоз, сключен с „Тандем-Попово“ ООД от 15.04.2016г. Направените допълнителни разходи за извършване на превозите са в резултат от изразената воля на ищеца за организирането им чрез подизпълнител, вместо наемането на друг хладилен бус и извършването им с шофьор, работещ по трудово правоотношение с „Авиба“ ООД. По делото не е доказано, че ищеца не е имал възможност да наеме друг бус при сходни условия. По изложените съображения, настоящият касационен състав преценява, че връзката между незаконосъобразната ЗПАМ и платените от ищеца допълнителни разходи за организиране на транспорт, във връзка със сключения договор с „Тандем-Попово“ ООД не е пряка, а е опосредена. След като вредата за ищеца произлиза от друг източник, а не директно от административня деликт, държавата в лицето на ОД на МВР гр.Търговище, не дължи обезвреда за тази вреда. Този извод е достатъчен за отхвърляне на предявения иск за обезвреда на претърпяната вреда. Основателно е оплакването на касатора, че в случая намира приложение и разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като е налице съпричиняване на вредите. Ищецът не е положил дължимата грижа за правомерното ползване на МПС, като е позволил превозното средство (лизингов обект) да се управлява от лице, което е било лишено от това право. По делото е установено, че ЗПАМ № 21-0321-000084 от 24.04.2021г., издадена от Младши оперативен дежурен И. П. към ОД на МВР, РУ Попово е издадена на основание чл.171, т.2А, б.„а“ от ЗДвП, по отношение на В. Т. С., в качеството му на водач на буса. След извършена служебна проверка, настоящият състав установи, че водача на буса В. С. е съдружник и управител на „Авиба“ ООД от 2013 г. до настоящия момент, като наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на хладилен товарен бус марка „Ивеко“, модел 35 С15 с ДКН [рег. номер] за срок от 6 месеца е наложена на същото лице поради обстоятелството, че е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с НП 19-4332-016635 от 02.04.2019 г., влязло в сила на 25.02.2021г., като именно той е предал СУМПС на 02.04.2021г. Следователно самият съдружник и управител на дружеството ищец е знаел, че СУМПС му е отнето и въпреки това е управлявал лизинговия обект, като по този начин е станал причина да му бъде наложена ЗПАМ. По изложените съображения първоинстанционното решение, в обжалваната му част е неправилно постановено и следва да бъде отменено, като вместо него бъде отхвърлен иска на дружеството в съответната част. При този изход на спора на касационния жалбоподател, ОДМВР – Търговище, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 400 лв. за двете инстанции, както и заплатената държавна такса за образуване на делото пред касационна инстанция в размер на 12.50 лв. Сумата в общ размер на 412.50 лв. следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в РБ и да се определи в размер на 210.90 евро. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение