Решение № 1241 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2008 г.

Решение № 1241 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Г., пълномощник на П. В. Б. от гр. Л., срещу въззивно решение № 311 от 12.06.2006 г. на С. апелативен съд по гр. д. № 2067/2005 г., потвърждаващо решението от 7.07.2005 г. на С. градски съд по гр. д. № 1134/2002 г., с което са отхвърлени предявените от П. Б. против "С." А. искове с правно основание чл. 215 КТ за сумата 18 600 лв., представляваща изплатени по-малко командировъчни средства за периода 1.06.2001 г. - 31.07.2002 г., както и акцесорния с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 1 472 лв., като неоснователни. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Твърди се, че неправилно е прието от въззивния съд, че мястото на работата му са превозните средства-товарните автомобили, с които е пътувал по различните маршрути, поради което по отношение на него не са приложими разпоредбите на чл. 215 КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, както и специалната НСКШСЧМПТП, издадена от МФ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което се уважат обективно съединените искове. Ответникът в производството - "С." А. оспорва жалбата по съображения подробно изложени във възражението по чл. 218г ГПК от пълномощника адв. Б. Г. Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на жалбата, взе предвид доводите на страните и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищецът П. е работил като шофьор в международно направление при ответника "С." А. и е осъществявал на два пъти за по 90 дни курсове зад граница, а именно в Германия - испанска линия. За извършените от него курсове, за времето от 1.06.2001 г.- 31.07.2002 г. са му били изплатени командировъчни пари съобразно вътрешните правила за валутна командировка на шофьорите при извършване на международни превози. По спорния между страните въпрос относно приложимия нормативен акт за определяне размера на командировъчните пари, съдът е приел, че Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници, издадена на основание чл. 7, ал. 2 от ПМС № 40/1987 г. е неприложима, тъй като е необнародвана и не представлява нормативен акт. Решението е правилно. За да определи приложимия закон въззивния съд е съобразил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за командировките в страната, според която, не е налице командировка по отношение на лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването и на чл. 66, ал. 3, предл. 2 КТ, съгласно който пътуването със и в превозно средство е мястото на работа на тези лица и е приел, че не е налице командировка по смисъла на чл. 121, ал. 1 КТ в настоящия случай, защото трудовите функции не са изпълнявани извън мястото на постоянната работа на Б. Съдът е приложил правилно ПМС № 40 и Наредбата за служебните командировки и чл. 2 ЗНА. Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници, в сила от 1.04.1990 г. урежда командироването на определен кръг правни субекти, а именно експлоатационния персонал от поделенията на Министерство на транспорта. Следователно ответното дружество "С." А. не попада в приложното й поле с оглед правния си статут. Регламентираната в чл. 215 КТ законова делегация за определяне на командировъчните средства от Министерски съвет обаче не може да бъде прехвърляна съгласно чл. 2, ал. 2 ЗНА. Вътрешните правила за валутна командировка на шофьорите при извършване на международни превози, регулиращи специфичните отношения за ответното акционерно дружество, които са утвърдени от неговия генерален директор и са в сила от 1.04.1996 г. са издадени на основание чл. 12, ал. 1 на ПМС № 40/1987 г., съгласно който предприятията, дружествата и обществените организации могат да определят и да изплащат и други размери на дневни и квартирни пари от определените с приложенията към Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина. Предвид изложеното се налага извода, че на дружеството е предоставено правомощието само да определя размера на валутните командировъчни пари, които следва да заплаща на своите служители извършващи международни превози, поради което не е налице законово основание за дерогиране на вътрешните правила. Следователно размерът на претендираните командировъчни пари следва да се определи по вътрешните правила на "С." А., както и правилно е приел въззивния съд, а изводът му относно неприложимостта на НСКШСЧМАПТП е съобразен със закона. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон - в сила. Не са направени разноски от ответникът по жалбата за настоящата инстанция, такива не се търсят, поради което и не следва да се присъждат, а при този изход на спора по отношение на касатора, направените разноски по делото за настоящата инстанция, също не следва да му бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,