Определение от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7267/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Адинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на ЕТ „ЕКОФАРМ-Н. НИКОЛАЕВ“ гр. Копривщица против решение № 825 от 22.06.2023г., постановено по адм.д .№ 303 по описа за 2022г. на Административен съд – София област, с което е отхвърлен искът на касационния жалбоподател против Държавен фонд „Земеделие“ с правно основание чл. 1., ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи в общ размер на 125 178 лв., причинени от отменен АУПВД, издаден от ответника с влязло в сила съдебно решение. Ответникът по иска оспорва неговата основателност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на ВАП / сега Върховна прокуратура на Република България/ изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след като обсъди събраните в хода на касационното производство доказателства, като взе предвид предмета на спора, основан на твърдение за понесени имуществени вреди – загуби и пропуснати ползи от отменен като незаконосъобразен административен акт – АУПДВ № 23/311/01337/3/01/04/01 от 01.09.2020г. на изпълнителния директор на ДФЗ, намира, че е налице основание по чл. 229, ал.1 т.4 ГПК, вр. чл. 144 АПК за спиране на производството по делото до приключване с влязло в сила съдебно решение на адм.д. № 492/2022г. по описа на АССО, по следните съображения: В исковата молба се твърди, че с решение на Административен съд-София област по адм.д.№12/2021г., влязло в законна сила на 21.12.2021г., е отменен изцяло АУПДВ №23/311/01337/3/01/04/01 от 01.09.2020г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на жалбоподателя е било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане от 58356,90лв., на основание т.30 и т.18 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и 7 от ЗПЗП". Посочва, че административната процедура, по която е бил издаден отмененият със съдебно решение АУПДВ, е открита с уведомление изх.№01-6500/8539 от 28.10.2019г., а самият акт за публично държавно вземане е издаден почти година след уведомлението-на 01.09.2020г. Твърди, че ответникът ДФЗ се възползвал от неограничените правомощия, които му дала новата норма на чл.27, ал.8 ЗПЗП/ДВ, бр.51 от 28.06.2019 г./, даваща му право да пристъпи към изпълнение независимо от обжалването на акта и на16.02.2021г.-18,02 часа ищецът получил по електронен път уведомление от Национална агенция за приходите, че против дружеството е образувано изпълнително дело за неплатени публични задължения №2109500037 от 2021г. на основание невлезлия в сила АУПДВ, като публичният изпълнител запорирал и личната, и фирмените банкови сметки на ЕТ. Подчертава, че този запор довел до пълна невъзможност собственика на фирмата да борави с личните си средства, до търсене на заеми от близки и познати лица, за да се платят собствени разходи и тези за издръжка на семейството, с дъщеря на една година, както и да се заплащат текущите разходи на фирмата, в това число за заплати и осигуровки на работещите в нея. на 29.04.2021г. публичният изпълнител удържал от сметката на дружество то сумата от 60756,21лева-главница, лихви и разноски, въпреки висящото съдебно производство по оспорване на АУПДВ, като по този начин фирмата бе изцяло лишена от възможност да оперира с оборотни средства и да ползва по предназначение банковата си сметка до края на процеса. Подчертава, че след влизане в сила на съдебното решение, с което процесният акт за държавно вземане е изцяло отменен, със заявление вх.№ 01-6500/8539# 14 от 25.01.2022г., ищецът заявил пред ответника изричното си искане да бъдат възстановени получените без правно основание суми, както и направените по делото разноски, но че въпреки заявлението и няколкократните запитвания до правния отдел на фонда за причината за забавата, и до настоящия момент тези суми не са възстановени. Заявява, че претенция се основава на това, че между ДФ „Земеделие" и ЕТ "Екофарм-Н.Николаев" е сключен договор за подпомагане№23/311/01337 от 27.10. 2014г. по мярка 311: „Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013г. предмет, на който е изграждане на семеен хотел в гр. Копривщица, като по този договор на ищеца е изплатена субсидия в размер на 389046лв.Сочи се, че на 08.12.2015г. хотел „Орлов камък"/изграден в изпълнение на въпросния договор с ДФЗ/ е получил разрешение за въвеждане в експлоатация, съгласно Удостоверение№17/2015г., издадено от Главния архитект на община Копривщица, като хотелът разполага с хотелска част и ресторант, работи целогодишно и се ползва само по предназначение. Изтъква, че първоначалната му категоризация е като „Семеен хотел „Орлов камък" с три звезди, с капацитет 11стаи, 1апартамент и общо 28легла и че след въвеждане на хотела в експлоатация, приходите започнали да растат ежегодно, което е видно от счетоводните данни и отразените продажби в годишните данъчни декларации. Обосновава се, че общият облагаем доход на търговеца се увеличава всяка година, като общите приходи съгласно годишните отчети за приходи и разходи и ГДД са, както следва: за 2016г.-156370лв.; - за 2017г. - 146401,08лв.;за 2018г. - 199701,43 лв.; - за 2019 г. - 215994,98 лв.; -за 2020 г. - 286641,82 лв. Твърди, че поради незаконосъобразния акт не е могъл да реализира планирано преустройство в хотела си и да получи приходи от него. Оценява размера на претърпените имуществени вреди, както следва: - 5568,00лв. за заплащане на проект за преустройство на „Градоустройство - Главпроект" ООД; = 150,00лв. за проучване за инвестиционен кредит в EUROBANK България АД; а размера на пропуснатите ползи, както следва: = 50000,00лв. за невъзможността да бъдат изградени седем допълнителни стаи в обекта и прекратяване на договора за строителство с фирма „Архист"ЕООД; = 70000,00лв. нереализирани приходи за периода: 01.01.2021г.- 30.03.2022г. от отдаване под наем на допълнителните седем стаи поради липса на достатъчен капацитет и отказване на множество резервации за приемане на всички желаещи туристи в този период. Пред първата съдебна инстанция искът се оспорва от ответника, като се сочи, че АУПДВ е отменен поради нарушение на съдопроизводствените правила и несъобразяване с изменените разпоредби на ЗПЗП, указващи, че за нарушение но изискванията на закона ДФЗ следва да образува производство по издаване на решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ, а не АУПДВ. В хода на съдебното производство пред първата съдебна инстанция се представят доказателства, за това, че след влизане в сила на съдебно решение № 1253 от 03.12.2021г. на АССО, с което АУПДВ е отменен поради нарушение на съдопроизводствените правила, е служебно образувано административно производство по ЗУСЕСИФ, приключило с решение № 23/311/01337/3/01/04/03, издаден също от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на ищеца в настоящото производство е наложена финансова корекция на същото основание и в същия размер, фигуриращи в отменения АУПДВ. Решението е обжалвано по съдебно ред и е образувано адм.д. № 492/ 2022г. по описа на АССО. От служебна справка в електронното деловодство на АССО се установява, че делото не е приключило, като е насрочено за 23.02г.2024г. Настоящата инстанция намира, че производството по адм.д .№ 492/2022г. има преюдициален характер по отношение настоящото производство по ЗОДОВ, доколкото пряко касае правния извод за наличието или липсата на вреда от отмяната на АУПДВ. Решението по посоченото дело е от значение за правилното решаване на настоящия правен спор, доколкото АУПДВ е бил отменен единствено поради нарушение на административната процедура и неспазването на изискването за форма на акта, в каквато насока е непротиворечивата съдебна практика на административните съдилища и ВАС. В тази насока по делото пред първата инстанция от значение е становището на ответника по иска, че сумата от запора служи за обезпечаването на новобразуваното административно производство. С оглед на горното и на осн. чл. 225, ал.1 т.4 ГПК, вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд