Решение № 6150 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 960/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Д. В. чрез процесуален представител адв. С. Николов от САК против решение № 1710/01.12.2025 год. постановено по адм. д. № 468/2025 год. по описа на Административен съд Шумен. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени в жалбата доводи касаторът иска решението на административния съд да бъде отменено и вместо него да бъде поставено ново по съществото на спора, с което да бъдат отменени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Шумен и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Шумен чрез пълномощника гл. юрисконсулт Илиева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Върховна касационна прокуратура, редовно уведомена, не взима участие в производството и не изразява становище по подадената жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Съображенията за това са следните: С процесното решение Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на Р. Д. В. против Решение № 2153-27-189/15.09.2025 год. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Шумен, с което е отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане № РВ-3-27-01767616 от 06.12.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, с което е разпоредено да бъдат върнати получени от жалбоподателката парични обезщетения за периода 18.11.2021 год.- 30.09.2022 год. в общ размер на 9 394,22 лева, от които 7122,75 лева - главница и 2271,47 лева - лихва начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката Р. В. е назначена на трудов договор в СД „Верита 91 Иванова и Сие“ гр.Шумен, с ЕИК 127043482, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, което е с основна дейност счетоводни услуги и консултации по кредитиране и данъчно облагане на длъжността „юрисконсулт“ за периода от 01.11.2021 год.- 31.01.2023 год. Със Заповед № ЗР-5-27-01212650 от 19.10.2022 год. на ръководител на ТП на НОИ Шумен удължена със Заповед № ВЗ-5-27-01245125 от 28.11.2022 год. и Заповед № 1015-27-9 от 03.01.2023 год. e извършена проверка на осигурителя като констатациите от нея са обективирани в Констативен протокол № КП-5-27-01310411 от 20.02.2023 год. При проверката е констатирано, че в дружеството са назначавани голям брой лица с краткосрочни трудови правоотношения като всички след прекратяване на договора са подавали документи за отпускане на парични обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване. По отношение на Р. Д. В. назначена в дружеството с Трудов договор № 16/29.10.2021 год. на длъжност „юрисконсулт” с място на работа „счетоводство“ в гр. Шумен и договорено трудово възнаграждение в размер на 650 лева на 8 часа работно време считано от 01.11.2021 год. е установено, че трудовият договор е без положени подписи от страните. Подадено е уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в Регистър на трудовите договори. Не била налична длъжностна характеристика в трудовото досие като такава била съставена за целите на проверката и в нея била посочена работа и консултации онлайн. В трудовото досие се съхранявали заповед за разрешаване на отпуск на основание чл.164 ал.1 и ал.2 от КТ за времето от 21.03.2019 год. до 19.03.2020 год. и заповед № 20/19.06.2018 год. за разрешаване на отпуск на основание чл.163 ал.1 от КТ за времето от 02.04.2022 год. до 01.01.2023 год. За осигуреното лице били представени удостоверения Приложения № 9 с данни от болничните листове поради бременност и раждане за времето от 18.11.2021 год. до 01.04.2022 год. и Приложение №10 с декларирани обстоятелства за изплащане на парични обезщетения по чл.50/51 от КСО. За жалбоподателката в РОЛ предвид настъпилата временна неработоспособност били подадени данни за 13 отработени дни. В рамките на извършената проверка от Р. В. е изискана Декларация относно трудовите ѝ правоотношения, но такава не е получена, поради липса на връчване на искането за представяне на документи. Видно от изискана справка от ГД „Гранична полиция“ жалбоподателката е напуснала страната на 11.03.2020 год. и към датата на настъпване на осигурителното събитие - 18.11.2021 год., както и към датата на справката, няма последващо влизане в Република България. Установено е, че до месец октомври 2021 год. жалбоподателката е управител на „Консулта“ЕООД, от което дружество се е осигурявала. На жалбоподателката са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, и отглеждане на малко дете в общ размер на 7122,75 лева за периода от 18.11.2021 год. - 30.09.2022 год. по представени от работодателя в ТП на НОИ Шумен удостоверения по образец съгласно Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и по чл. 40, чл. 48а и чл. 53 от КСО, като същите са посочени в табличен вид в Приложение към оспореното Разпореждане. Проверката приключила с издадени Задължителни предписания с № ЗД-1-27-01310668 от 20.02.2023 год., с които е предписано да се заличат данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за множество лица, сред които и Р. Д. В. с [ЕГН], посочена в т.6, с вид осигурен 01, декларация образец №1 за периода 01.11.2021 год. до 31.01.2023 год. Задължителните предписания са влезли в законна сила на 03.07.2024 год. след предприето оспорване от управителя на дружеството, по което е постановено Решение № 2153-27-56/03.04.2023 год. на Директор на ТП на НОИ Шумен по административен ред, Решение № 136/26.10.2023 год. по адм.д.№ 113/2023 год. по описа на Административен съд Шумен и Решение № 8195 от 03.07.2024 год. по адм.д. № 271/2024 год. по описа на ВАС. Заличаването било извършено служебно по реда на чл.3 ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 год. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок. С оглед установеното при извършената проверка, влезлите в сила задължителни предписания и заличените данни от органът по обществено осигуряване е прието, че Р. В. не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО от СД „Верита 91 Иванова и Сие“ гр. Шумен, поради което няма право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване на основание чл.40, чл.48а, чл.50 и чл.53 от КСО. Издадено е Разпореждане № РВ-3-27-01767616 от 06.12.2024 год. на ръководителя по контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ Шумен, с което Р. Д. В. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парични обезщетения за периода 18.11.2021 год. - 30.09.2022 год. в общ размер на 9394,22 лева, от които 7122,75 лева - главница и 2271,47 лева - лихва начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането. Разпореждането е обжалвано по административен ред от Р. В., като с оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 2153-27-189/15.09.2025 год. директорът на ТП на НОИ Шумен е отхвърлил жалбата. Решението на директора на ТП на НОИ Шумен е обжалвано пред Административен съд Шумен, който с процесното решение е отхвърлил подадената от Р. В. жалба. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно, като постановено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Според съда безспорно установено е обстоятелството, че жалбоподателката не е престирала работната сила при упражняване на трудова функция в продължение на 13 дни. Съдът е взел предвид липсата на декларирани от В. данни в хода на назначената проверка по отношение на осигурителя за трудово правоотношение и справките от гранична полиция, съгласно които осигуреното лице не пребивава трайно в Република България. Според първоинстанционния съд по делото не е установен реално полаган труд с всички негови елементи като работно място, работно време, реално извършвани трудови действия, съответни на длъжностна характеристика, съставена към датата на възникване на трудовото правоотношение, каквато липсва, както и получавано периодично трудово възнаграждение. Съдът е намерил, че изводът на административния орган за липса на търговска дейност на работодателя, съответно за липса на необходимост от назначаване на персонал, включително работещ дистанционно, се подкрепя от доказателствата по административната преписка. С оглед дадените указания от съда по разпределение на доказателствена тежест от жалбоподателката не са ангажирани доказателства опровергаващи установяванията на административния орган, като тя е имала възможност да удостовери факта на упражнявана реално трудова функция още в хода на административното производство по отношение на осигурителя, поради което изложените твърдения, че не е била уведомена за проверката и не е могла да защити правата си са неоснователни. Според съда ирелевантно е твърдението за наличие на самоосигуряване в период преди процесния и липсата на отделно преюдициално съдебно производство за прогласяване на трудовия договор за недействителен. С оглед фактите по спора и относимите разпоредби на КСО административният съд е приел, че не са изпълнени предпоставките по отношение на жалбоподателката и същата към момента на получаването на сумите от осигурителните фондове за временна неработоспособност, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете не е имала качеството "осигурено лице". Съдът е счел, че видно от данните по делото реално полаган труд не е бил налице като посоченото обстоятелство е било известно на оспорващата, което сочи на недобросъвестност от нейна страна при получаването на паричните обезщетения по чл.48а и чл.50, ал.1 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. За осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО се счита физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно, за да бъде един работник/служител "осигурен" в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, елемент от фактическия състав е да осъществява реално трудова функция (за която са внесени или дължими осигурителни вноски) въз основа на сключено и непрекратено трудово правоотношение. 3ащитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Формалното наличие на трудов договор и подадени осигурителни данни не са достатъчни основания за възникване на осигурително правоотношение, при липса на реално престиране на труд. В конкретния случай от данните по делото е видно, че при извършена проверка органът е установил липса на извършвана трудова дейност от Р. В. в полза на СД „Верита 91 Иванова и Сие“, за която са подадени данни от осигурителя по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съдът обосновано е приел, че от Р. В. не са ангажирани доказателства, опровергаващи установяванията на административния орган. От страна на жалбоподателката не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период Р. В. не е упражнявала реална трудова дейност в полза на СД „Верита 91 Иванова и Сие“, поради което към момента на настъпване на осигурителния риск не е притежавала качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО - правно основание на процесното разпореждане е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. По изложените по-горе съображения правилно е прието от административния орган и от съда, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Правилен е изводът на съда, относно недобросъвестното получаване на осигурителни плащания, тъй като касаторката е съзнавала липсата на реално полаган труд в полза на СД „Верита 91 Иванова и Сие“, но въпреки това е получавала обезщетения, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО за възстановяване на недобросъвестно получените суми, заедно със законната лихва по чл.113 от КСО. Предвид изложените съображения правилно съдът е приел, че оспореното пред първата инстанция решение и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд Шумен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,