Определение № 6093 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. В. Г. от гр. Сливница, [улица]за отмяна на Решение № 6845/10.11.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по касационно административнонаказателно дело (КНАХД) № 2369/2023 г., с което е оставено в сила Решение № 643/07.02.2023 г. на Софийски районен съд по административно наказателно дело № 7793/2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-4332-011196/03.07.2020 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Искателят твърди, че не е бил надлежно уведомен за съдебното заседание, проведено в АССГ, поради което не е имал възможност да участва в производството нито лично, нито чрез упълномощен адвокат и правото му на защита е нарушено. Счита, че по изложените съображения е налице отменителното основание по чл. 239, т.5 АПК и в тази връзка иска да бъде отменено Решение № 6845/10.11.2023 г. на АССГ по КНАХД № 2369/2023 г. и делото бъде върнато за провеждане на ново съдебно производство. В изпълнение на дадено указание с разпореждане на председателя на седмо отделение на Върховния административен съд за уточняване действителната воля на искателя, с молба вх. № 76458/07.03.2024 г. В. Г. чрез адв. С. Рангелов от Софийска адвокатска колегия потвърждава, че иска отмяна на цялото Решение № 6845/10.11.2023 г. на АССГ по КНАХД № 2369/2023 г. на основание чл. 239, т.5 АПК. Ответникът по искането – началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР не ангажира становище по искането. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира искането за недопустимо за разглеждане. Решение № 6845/10.11.2023 г. на АССГ по КНАХД № 2369/2023 г. е постановено в касационно производство с правно основание чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С последното е оставено в сила Решение № 643/07.02.2023 г. на Софийски районен съд по административно наказателно дело № 7793/2021 г., е потвърдено Наказателно постановление № 20-4332-011196/03.07.2020 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР относно налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съгласно чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Според разпоредбата на чл. 131 АПК, съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. В случая нито в АПК, нито в ЗАНН е предвидено друго. Съдебният контрол върху законосъобразността на издаденото наказателно постановление е осъществен на две съдебни инстанции. С произнасянето на Софийски районен съд и АССГ, редът за съдебен контрол е изчерпан. Постановеното от касационната инстанция (АССГ) съдебно решение не подлежи на последващо обжалване и е окончателно. С разпоредбите на чл. 70 и сл. ЗАНН е уредена процедурата по възобновяване на административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и за решените или прекратени от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, при наличието на някоя от изброените в чл. 70, ал. 2 ЗАНН предпоставки. Тъй като ЗАНН предвижда нарочно производство по възобновяване на влезли в сила наказателни постановления и на решения и определения на съда, спрямо тях общата уредба за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК е неприложима. АПК се прилага в административнонаказателните производства само в случаите, в които ЗАНН изрично препраща към него и доколкото същият закон не предвижда изрично уредени процесуални средства за защита. Специалният закон (ЗАНН) дерогира общия (АПК). Ето защо, искането на настоящия искател за отмяна на Решение № 6845/10.11.2023 г. на АССГ по КНАХД № 2369/2023 г. по реда на чл. 237 и сл. АПК, отправено до Върховния административен съд, е недопустимо. Основанията за отмяна, конкретно изброени в чл. 239 АПК, вкл. и това, на което се позовава искателят - чл. 239, т. 5, са неприложими при искане за отмяна на съдебни решения, постановени в производства по ЗАНН. С оглед горното, искането на В. В. Г. от за отмяна на влязло в сила съдебно решение, издадено по реда на чл. 63в ЗАНН следва да се остави без разглеждане като недопустимо, а образуваното въз основа на него съдебно производство - да се прекрати. Водим от изложеното и на основание чл. 237, ал.1 АПК вр. чл. 70, ал.1, т. 7 ЗАНН, Върховният административен съд, седмо отделение