Решение № 5769 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12214/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. С., чрез адв. николов като процесуален представител, срещу решение № 28196 от 26.08.2025 г., постановено по адм. дело № 6412/2024 г. по описа на Административен съд – София – град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски.. Ответникът – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрк. Иванов като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Г. С., против заповед № 513з-6187/11.06.2024 г., на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи, с която за нарушение на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР във връзка с т.т.15, 19, 20 и 28, б. „а“, „б“ и „в“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и на основание чл.204, т.З, чл.197, ал.1, т.6 ЗМВР във връзка с чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение" и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР на длъжността ст.полицай в 01 група на 01 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“, при СДВР, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР и в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Съдът е приел също така, че заповедта е издадена и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазена процедура по чл. 206, ал. 1 ЗМВР и по чл. 207, ал. 1 – ал. 12 ЗМВР. Прието е от съда още, че в дисциплинарното производство са събрани относимите и допустими за изясняване на фактите доказателства, които са описани и обсъдени от дисциплинарно разследващия орган и дисциплинарно наказващия орган, като установеното от фактическа страна се подкрепя от доказателствата по преписката. При преценката си по материалния закон, съдът посочил, че жалбоподателят не се е справил с тежестта да обори обстоятелството, че е управлявал собствения си автомобил под въздействието на алкохол. Отказал е да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества, като едва 5 часа и 15 минути по- късно е дал кръвна проба и урина във ВМА. Въз основа на тези фактически установявания, които приел за безспорни, и като се позовал на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“, „б“ и „в“ от Етичния кодекс, както и на мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС, по тълк. дело № 4/2007 г., първоинстанционният съд заключил, че заповедта е издадена и при правилно приложение на материалния закон. Според съда, отказът на жалбоподателя да бъде тестван за алкохол представлява нарушение на разпорежданията на контролни органи, съответно представлява нарушение на Етичния кодекс. Действията му са несъвместими с етичните правила, регламентирани т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“, „б“ и „в“ от Етичния кодекс. Посоченото се квалифицира от съда като тежко нарушение на служебната дисциплина и представлява уронване на „престижа на службата“. Освен това, прието е още, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е обвързано с нарушение на визираните в заповедта етични правила и като резултат е довело до уронване престижа на службата. Също така, при налагане на наказанието наказващият орган е изпълнил и изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Въз основа на направените фактически констатации, които се подкрепят от приетите доказателства, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От фактическа страна е установено, че на 11.03.2024 г. около обяд, в извънработно време, младши инспектор М. Г. С. е управлявал автомобил „Фолксваген голф”, сив на цвят, с peг. № [рег. номер], в гр. София, по ул. „Околовръстен път”, с посока на движение по „Ботевградско шосе” към с. Световрачене и на около 400 м. от бензиностанция „ЕКО” е предизвикал ПТП с насрещно движещ се лек автомобил „Шевролет”, син на цвят, е peг. № [рег. номер], управляван от Д. Д.. В резултат на сблъсъка и двата автомобила са излезли извън платното за движение. На произшествието са пристигнали екипи на 02 РУ-СДВР, ОСПС-СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, служители от 9-ти сектор на ОПКП-СДВР, ЦСМП и група от НСС и следовател при СО-СГП. След извършен медицински преглед било установено, че водачът Д. Д. е с хематом на главата, прегледана е в лечебно заведение УМБАЛ „Св. Анна”, като след извършен обстоен медицински преглед, както и обстоятелството, че същата е била бременна й поставили работна диагноза „Контузия на глава” след което била освободена. Непосредствено след реализиране на пътно транспортното произшествие, служителят С. не е уведомил органите на МВР за произшествието, не е оказал първа помощ на пострадалия водач Д. Д., пострадала при произшествието с травма на главата, напуснал е мястото на ПТП и отишъл на отстоящата на около 400 метра бензиностанция ЕКО-Чепинци. При идване на екипите на МВР на местопроизшествието не е бил установен на място. Служителят С. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол п наркотични вещества, като при поискване от контролните органи на лична карта, СУМПС и СР на МПС част II, е предоставил само личната си карта. На служителят е съставен АУАН по ЗДвП, серия GA 1245475 за това, че е отказал да бъде тестван с технически средства за наличие на алкохол и наркотични вещества, както и за това че не е предоставил СУМПС и СР на МПС част II. Издадена е ЗПАМ № 24-4332-001413 по чл. 171, т. I, б. „б“ от ЗДвП, с която временно му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Около 17:20 ч. служителят С. е бил отведен във ВМА за вземане на кръвна проба за изследване, с оглед установяване наличие на алкохол и/или наркотични вещества. При така установената фактическа обстановка ДНО е приел, че жалбоподателят, в качеството си на държавен служител в МВР, е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, като е отказал проверка с техническо средство на място и е дал кръвна проба значително по-късно. Посочено е, че деянието е станало достояние на свидетели очевидци, на служители на МВР и на неограничен кръг от граждани, чрез множество публикации в различни средства за масово осведомяване, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с него е уронен престижа на службата. ДНО е приел, че с описаните неправомерни действия мл. Инспектор М. С. е допуснал нарушение на правилата от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, посочени в: т.15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме" - служителят не е съобразил своето поведение с разпоредбите на ЗДвП; т.19 ,Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява" - с отказа да бъде проверен с техническо средство и да даде кръвна проба за химически анализ, служителят е увредил името на МВР, като е създал впечатление, че като водач на МПС и след като е извършил нарушения, служителят на МВР може да не спазва регламентираните в ЗДвП правила за поведение и да откаже да изпълни полицейски разпореждания. т.20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си" - с поведението си служителят е дал лош пример на гражданите и създава в тях убеждение, че и те могат да не спазват установените правила за движение по пътищата. т.28 „Държавният служител независимо от заеманата длъжност по време на изпълнение на служебните си задължения или извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; б) на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и в) на забраната да не управлява моторно превозно средство след употребата на наркотични вещества или техни аналози. Гореописаните етични правила са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и в извън работно време, изискват определено поведение от служителя не само във връзка с изпълнение на неговите служебни задължения, но и в обществения му живот. С протокол № 464р-1463/02.02.2022 г. служителят е бил запознат със съдържанието на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден с M3 peг. № 8121з-348 от 25 юли 2014 г. и обнародван в ДВ. бр.67 от 12 Август 2014 г. ДНО е изложил и подробни мотиви защо счита, че при така установената фактическа обстановка и нарушени правила и норми на ЕК, са налице двете материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение", съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", като така е отговорил и на възраженията на жалбоподателя за недоказаност на вмененото му дисциплинарно нарушение. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, както и в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Съдържанието на административния акт съответства на посоченото в разпоредбата, като действията на служителя са подробно описани по време, място и начин на извършване, а поведението му е квалифицирано с посочване на нарушените законови разпоредби и правила за етично поведение. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, като дисциплинарното производство е проведено в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Възприемат се от настоящата инстанция констатациите на съда за надлежно образувано и проведено дисциплинарно производство, в рамките на което на жалбоподателя е гарантирано правото на участие чрез представяне на писмени обяснения и чрез използване на допустимите доказателствени средства. Верни са констатациите на съда, че в съответствие с чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка и всички събрани материали в хода на дисциплинарното производство са били предоставени на служителя за запознаване, а постъпилите от последния обяснения и допълнителни такива са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Обосновано административният съд е приел също така, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон при ангажиране на отговорността по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че безспорно се установява описаното от дисциплинарно наказващия орган нарушение, а именно: на 11.03.2024 г. около обяд, в извънработно време, младши инспектор М. Г. С. е управлявал автомобил „Фолксваген голф”, сив на цвят, с peг. № [рег. номер], в гр. София, по ул. „Околовръстен път”, с посока на движение по „Ботевградско шосе” към с. Световрачене и на около 400 м. от бензиностанция „ЕКО” е предизвикал ПТП с насрещно движещ се лек автомобил „Шевролет”, син на цвят, е peг. № [рег. номер], управляван от Д. Д.. В резултат на сблъсъка и двата автомобила са излезли извън платното за движение. От приложените по дисциплинарната преписка писмени сведения, свидетелски показания и експертни заключения се установява, че след настъпване на произшествието жалбоподателят е напуснал мястото на инцидента и се е отправил към близка бензиностанция. Същият не е подал сигнал до органите на МВР, не е останал на място до пристигането на полицейските екипи и не е оказал съдействие на пострадалата водачка. От показанията на свидетелите – полицейски служители и граждани, се установява, че жалбоподателят е бил във видимо неадекватно състояние, лъхал е силно на алкохол, говорел е несвързано и е проявявал превъзбудено поведение. Безспорно се установява също, че С. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества. Впоследствие, след отвеждането му във ВМА, е дал кръвна проба и урина. От приетата съдебна химико-токсикологична експертиза се установява наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 1.09 g/L към момента на вземане на пробата в 17:45 ч. Експертизата съдържа и ретроспективно изчисление, съгласно което към момента на произшествието концентрацията на алкохол е била приблизително 1.8 промила. Съдът кредитира заключението като компетентно, обективно и неоспорено по надлежния ред. От назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че причината за настъпване на ПТП са неправилните действия на водача на автомобила „Фолксваген голф“, който е навлязъл в насрещната лента за движение при наличие на движещ се срещу него автомобил. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“, „б“ и „в“ от Етичния кодекс, както обосновано е приел и административният съд. Посоченото води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Обратно на твърдяното в касационната жалба, настоящата инстанция приема, че първоинстанционното решение е издадено при безспорно установени факти, а не почива на предположения. Обстоятелството, че касаторът не се е справил с тежестта да докаже фактите, от които цели да почерпи благоприятни за себе си последици – тоест избягването на дисциплинарно наказание, не може да обоснове извод за основателност на касационните му оплаквания в тази насока. Не се споделя от настоящия съдебен състав възражението на касатора относно графологичната експертиза, според която подписите в АУАН не са положени от него. Това обстоятелство не води до незаконосъобразност на дисциплинарното наказание, тъй като дисциплинарната отговорност е ангажирана въз основа на съвкупност от доказателства, а не единствено въз основа на акта за установяване на административно нарушение. Освен това административнонаказателното производство е прекратено поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ НК, поради което АУАН няма самостоятелно значение за настоящото производство. Правилни са и изводите на съда относно различните номера на талоните за медицинско изследване. От доказателствата се установява, че първоначално е бил изготвен, но недовършен талон с един номер, а впоследствие във ВМА е бил издаден валиден талон за медицинско изследване, въз основа на който са взети биологичните проби. Не са налице данни за подмяна или компрометиране на пробите, нито за нарушение на процедурата по изследването им. Действително водачът има право да откаже проба с техническо средство, но тогава за него възниква задължението за алтернативното установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, което следва изрично от разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тя предвижда, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста и 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Анализът на цитираните разпоредби води на извод, че целта на закона е да гарантира извършването на проверка за концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Както беше посочено, отказът от извършване на проверка с техническо средство поражда необходимостта от проверка с доказателствен анализатор или посредством кръвна проба, каквото и предписание е било дадено на С. в случая след отказа му да бъде тестван с дрегер. Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че в конкретния казус жалбоподателят е управлявал МПС и е причинил ПТП, което е било и поводът за посещението на контролните органи на 02 РУ - СДВР, ОСПС - СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, служители от 9-ти сектор на ОПКП-СДВР, ЦСМП и група от НСС и следовател при СО - СГП. Настъпилото ПТП сочи и на приложимост на хипотезата на чл.4, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която гласи, че в случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост - и на останалите участници в произшествието. При пътнотранспортно произшествие с пострадало лице на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. А съгласно ал. 2, при невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение. Ето защо, отказът на нарушителя да изпълни даденото в този смисъл разпореждане на контролните органи, е неправомерен. Налице е осъществено нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, вр. т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“, „б“ и „в“ от Етичния кодекс. Да се приеме обратното би означавало да се толерира отказът за извършване на изследване и нарушителят да ползва облаги от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо. В конкретния случай, в условията на кумулативност са налице двете материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, към която служителят се числи, каквото поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство. По отношение на понятието „деяние, уронващо престижа на службата" следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС становище, че това деяние трябва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, като не е задължително престижът да е вече уронен, задължително е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая извършеното деяние е станало достояние както на служители на МВР, така и на граждани и медии, с което несъмнено се уронва престижът на институцията, която С. представлява. Неоснователно е възражението на касатора, че при липса на влязла в сила присъда, че държавният служител е извършил от обективна и субективна страна деянието, за което му е повдигнато обвинение, и което е послужило като основание за издаване на процесната заповед, не може да се приеме, че жалбоподателят е извършил и тежко нарушение на служебната дисциплина. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства, които се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки, както и се прекратяват при различни условия. Двете производства не са взаимно обусловени, т.е. прекратяването на наказателното производство срещу касатора не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната му отговорност. В тази връзка, следва да се има предвид, че наказателната отговорност може да не се реализира поради редица законоустановени основания, поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, поради наличието на основания, изключващи наказателната отговорност на лицето, поради недоказаност на обвинението и т.н., изчерпателно предвидени в съответните разпоредби на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на служителя са несъставомерни по посочения текст от НК, същият може да бъде санкциониран дисциплинарно, именно поради това, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната – арг. чл. 194, ал. 3 ЗМВР. Дисциплинарното наказание в случая е наложено за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за деяние, което е в противоречие с морално - етични правила и норми. Дисциплинарната отговорност е самостоятелен вид юридическа отговорност, поради което прекратеното наказателното производство срещу касатора за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, няма отношение към производството по налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. С прекратяване на наказателното производство не се установява различно фактическо и правно положение относно реализираната дисциплинарна отговорност. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 102, 26 евро /200 лева/, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,