Определение № 50 от 17.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1266/2013 г.

По делото е постъпила молба от касаторите С. Т. Р., В. К. Р., Ю. С. Р. и Т. Я. Р. чрез процесуалния им представител адв. Ц. Н. И. за освобождаване от внасянето на държавна такса в размер 815,71 лв. поради липса на средства на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. С определение № 816/11.12.2013г. по т. дело № 1266/2013г. настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснал касационно обжалване на решение № 199 от 21.11.2012г. по в. гр. дело № 272/2012г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, като на касаторите е указано да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховен касационен съд в размер 815,71 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В случая С. Т. Р., В. К. Р., Ю. С. Р. и Т. Я. Р. са представили декларации за материално и гражданско състояние и удостоверения за доходи /удостоверение № 436-2/17.12.2013г. от ПГ по селско стопанство и хранителни технологии – [населено място], разпореждане № [ЕГН]/01.04.2013г. и разпореждане № [ЕГН]/01.04.2013г., издадени от ТП на НОИ [населено място], и удостоверение № ДП-197/12 от 18.12.2013г. на Районна прокуратура [населено място]/, от които се установява, че С. Т. Р. изтърпява наложеното му общо наказание лишаване от свобода с присъда, приведена в изпълнение, в затвора в [населено място], не получава доходи; В. К. Р. получава среден месечен доход от заплата 751 лв., осигурява издръжка на четирима души, член на семейството й страда от заболяване, за чието лечение са необходими 100 лв.; Т. Я. Р. получава пенсия с месечен размер 296,19 лв. и страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер 60 лв. месечно, а съпругата му Ю. С. Р. – пенсия с месечен размер 200 лв. В. Р. и С. Р. не притежават недвижими имоти, а Ю. Р. и Т. Р. притежават недвижим имот – процесния, находящ се в [населено място], [улица]. Четиримата касатори не получават други доходи, не притежават влогове, нито акции и дялове в търговски дружества, не упражняват дейност като ЕТ, нито извършват услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност. Въз основа на посочените данни следва да се приеме, че касаторите не разполагат с възможност да заплатят държавна такса в размер на 815,71 лв., предвид доходите на лицата, имущественото състояние, семейното им положение и здравословното им състояние. Поради това молбата следва да бъде уважена, тъй като са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колугия, състав на Второ отделение