Определение № 7833 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2025 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. Т. гр. Карлово, чрез адв.В. Попов, срещу Определение № 1892 от 26.02.2025 г. постановено по административно дело № 247/2025 на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ на Директор ДСП – Варна оформен в изх. № ДП/Д-В/1384-004/20.01.2025г. по заявление вх. № ДДМ/Д-В/1384 от 13.11.2024г. за запознаване с досието на детето Л. С. Т. и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят счита, че изводът на съда за липса на годен за обжалване предмет е неправилен, поради наличието на данни за фактически отказ на директора на ДСП Варна. Изразено е мнение, че последния има белези на годен индивидуален административен акт и като такъв подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Моли атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на С. С. Т. от гр. Карлово в качеството на баща и законен представител на детето Л. С. Т. против отказ на Директор ДСП – Варна оформен в изх. № ДП/Д-В/1384-004/20.01.2025г. по заявление вх. № ДДМ/Д-В/1384 от 13.11.2024г. за запознаване с досието на детето. Според Т. оспореното писмо представлява отказ да бъдат изпълнени искания, за които законът вменява задължение за изпълнение, произлизащо от чл. 34, ал. 1 от АПК. За да прекрати производството АдмС Пловдив е приел, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК(независимо, че не е посочена тази правна норма), тъй като в конкретния случай не е налице мълчалив отказ по подаденото искане и жалбата е без предмет. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. От съдържанието на жалбата, с която е бил сезиран АдмС Пловдив, се извлича, че Т. е атакувал неформален отказ на ръководителя на ОЗД/ДСП – Варна, от 20.01.2025г., да му бъде предоставен достъп до досието на малолетната му дъщеря Л. С. Т., като подробно е посочил информацията, която иска да получи. След проведена кореспонденция между институциите и предоставени разяснения от Агенция за социално подпомагане е издадено оспореното писмо, в което липсва конкретно произнасяне по направеното искане за предоставяне на информация или то е непълно. При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е посочил, че искане формулирано в заявление вх. № ДДМ/Д-В/1384 от 13.11.2024г. по съществото си представлява такова за извършване на административна услуга по смисъла на легалното определение, дадено в § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Следователно, административният орган като не се е произнесъл по подаденото искане по същество е отказал да уважи искане за извършване на административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК във връзка с § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията и съответно този отказ подлежи на оспорване по съдебен ред. При тази констатация обаче е направен необоснован извод, че липсва годен за обжалване административен акт. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет.) родителите, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон (изключение са случаите по чл. 13 ЗЗдет., но не се твърди да са налице. Следва да се отбележи, че принципите на АПК задължават административните органи да осигурят откритост на информацията в административното производство на всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството и да им осигурят равни процесуални възможности да участват в него за защита на своите права и законни интереси (чл. 8 и чл. 12, ал. 1 от АПК). Този принцип е доразвит в чл. 34, ал. 1 АПК, който задължава административният орган да осигури достъп на заинтересованите лица до преписката чрез преглеждане на документите и да се правят копия за тяхна сметка по всяко време на производството. В настоящия случай жалбоподателят е баща на дете, за което е образувана преписката, поради което същият е безспорно заинтересовано лице и има право на достъп до преписка. Доколкото става въпрос за документи, касаещи детето на жалбоподателя, и същият не е лишен от родителски права, той несъмнено има правен интерес да получи достъп до тези документи. Заявлението е подписано и в него се съдържа точно и конкретно посочване на исканата информация чрез индивидуализиране на лицето, за което се води досието при ответника, по имена и ЕГН. В случай на констатирани недостатъци в подаденото заявление, административният орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК е следвало да уведоми заявителя да отстрани недостатъците, като му окаже, че неотстраняването на нередовностите има за последица прекратяване на административното производство. След като липсват такива констатации, то искането е било допустимо и административният орган е дължал произнасяне по него. Следва да се посочи, че представянето на административната преписка относно детето по делото не може да се приеме за удовлетворяващо заявлението на частния жалбоподател, тъй като не е адресирано до него. Като е приел обратното и е оставил жалбата без разглеждане поради липса на годен за обжалване административен акт, АдмС Пловдив е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на съда за извършване на по-нататъшни процесуални действия. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,