Определение № 4201 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3937/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5456 от 27.05.2022г. на „Агриафер“ ЕООД против разпореждане №199 от 16.05.2022г. по в.ч.гр.д.№92/2022г. на ОС-Стара Загора. С разпореждането е върната, като процесуално недопустима, подадената от „Агриафер“ ЕООД жалба с вх.№3676/10.05.2022г. против разпореждане № 195/ 12.05.2022г. на ОС-Стара Загора за издаване на заверен препис от определение № 369/16.03.2022г. по в.ч.гр.д.№ 92/2022г. с отбелязване „влязло в законна сила“. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно и иска отмяната му. Сочи, че съставът на ОС-Стара Загора не е бил функционално компетентен да се произнесе по допустимостта на жалба с вх.№3676/10.05.2022г., като е иззел правомощията на горната инстанция. Ответникът по частната жалба-Я. Г. И., чрез процесуалния си представител, оспорва същата, като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 369 от 16.03.2022г.по в.ч.гр.д. № 92/2022г. на ОС-Стара Загора е обезсилено определение № 1968 от 30.12.2021г. по ч.гр.дело № 5528/2021г. на РС-Стара Загора за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск с цена 289 450 лева, който „Агриафер“ ЕООД възнамерява да предяви против ЕТ „Заара-Я. И.“, чрез налагане на възбрана върху два недвижими имота и делото е изпратено по компетентност на РС-Стара Загора, Наказателно отделение. С молба от 18.04.2022г. ЕТ „Заара-Я. И.“ е поискал да му бъде издаден заверен препис от определението на ОС-Стара Загора с отбелязване, че същото е влязло в сила. С разпореждане № 195 от 12.05.2022г. съставът на ОС-Стара Загора молбата е уважена и е разпоредено издаването на заверения препис. Това разпореждане е обжалвано от „Агриафер“ ЕООД с жалба с вх.№3676/ 10.05.2022г. и с разпореждане №199 от 16.05.2022г. Старозагорският окръжен съд е върнал същата, като процесуално недопустима. Разпореждането за връщане е обжалвано от „Агриафер“ ЕООД с частна жалба с вх. № 5456 от 27.05.2022г., която първоначално е изпратена на Пловдивския апелативен съд, който е препратил същата по компетентност на ВКС, позовавайки се на разясненията в т. 1 от ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че функционално компетентен да се произнесе по частната жалба с вх. № 5456/27.05.2022г. против разпореждането № 199 от 16.05.2022г. на Старозагорския окръжен съд, е Пловдивският апелативен съд. Съгласно приетото в мотивите на ТР № 2/2018г. от 23.06.2022 г. по тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, компетентността на апелативния съд по чл. 274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК е изключена само в случаите, когато се обжалва разпореждането на окръжния съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК. С атакуваното с частната жалба с вх. № 5456 от 27.05.2022г. разпореждане от 16.05.2022г. Старозагорският окръжен съд не е върнал частна жалба против свое определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл.274, ал.1, предл.1 ГПК) за да се приложат изключенията, дадени в цитираното ТР, тъй като съдебният акт на ОС-Стара Загора, с което е разпоредено издаването на заверен препис от определение № 369 от 16.03.2022г.по в.ч.гр.д. № 92/2022г., не се явява преграждащ по смисъла на посочената разпоредба. Поради това компетентен да се произнесе по частната жалба срещу акта на въззивния съд, с който е върната частната жалба против разпореждането за издаване на заверен препис от определението № 369 от 16.03.2022г.по в.ч.гр.д. № 92/2022г., е Пловдивският апелативен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО