Решение № 7862 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 465/2026 г.
ВАСПето отделение13.07.2026 г.докладчик Юлия Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10891 от 03.12.2025 г. по адм. дело № 1509/2025 г. на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на „КРИСАГРО“ ООД сумата 770 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителни директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 10891 от 03.12.2025 г. по адм. дело № 1509/2025 г. на Административен съд – Пловдив. С обжалваното решение АС – Пловдив е отменил Уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/4439 от 01.06.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, в частта, с която на “КРИСАГРО“ ООД е отказана оторизация (наложено е намаление) на сума в размер на 84 157,23 лв. по Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП), по заявление за подпомагане с УИН 16/140723/43861 от 05.07.2023г. за кампания 2023. Съдът е изпратил преписката по заявление за подпомагане с УИН 16/140723/43861 от 05.07.2023г. за кампания 2023 на “КРИСАГРО“ ООД за ново произнасяне по частта от заявлението, в която е заявено подпомагане по Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП), при спазване на изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни, в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че оспореното уведомително писмо не съдържа фактически основания, както и е извел неправилен извод, че евентуалната употреба на „Пермит“ – ПРЗ от първа професионална категория е направена в определените гратисни периоди за закупуването и употребата на препарата, установени от изпълнителния директор на БАБХ и не е налице нарушение на изискването по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в приложимата редакция. Намира, че съдът погрешно е приел, че по делото не е доказана употребата на ПРЗ „Пермит“, предвид отразяването му в подадената от жалбоподателя декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и представената фактура за закупуването му, по съображения, че не е отразена употребата му в дневника за проведените растителнозащитни мероприятия. Сочи, че дневникът е частен документ и сам по себе си не доказва тезата на кандидата, а реалното ползване се установява от разходооправдателните документи. Сочи, че площите, заявени по Еко – НИП са недопустими за употреба на препарати от първа професионална категория и по аргумент от чл. 31, т. от Регламент (ЕС) 2021/2115 Разплащателната агенция законосъобразно е отказала подпомагане за всички заявени площи по екосхемата. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а при потвърждаване на оспорения резултат прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – „Крисагро“ ООД, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съдът е установил от фактическа страна, че „Крисагро“ ООД, в качеството на земеделски производител, е подал заявление за подпомагане 2023 от 05.07.2023г., с УИН 16/140723/43861, съгласно изискванията на Наредба №4/30.03.2023г., с което е заявил искане за директни плащания по множество интервенции, в т. ч. по Еко-НИП. Към заявлението е попълнена Таблица на заявените площи по интервенции, според която са заявени за основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) общо 392 броя БЗС, с обща площ от 825,26 ха, като всички БЗС са заявени и за подпомагане по Еко-НИП. Заявените култури са мека пшеница-зимна (111011), ечемик-зимен (111061), ориз (111100), слънчоглед (122010), царевица за силаж (131010), люцерна (192021), площи с угари (190000). Във връзка със заявеното подпомагане по еко схемата Еко-НИП кандидатът е подал декларация от 14.12.2023 по чл.46 от Наредба № 3 от 10.03.2023г., че не са използвани продукти за растителна защита на заявените площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в приложимата редакция. Към декларацията са приложени разходооправдателни документи за закупени препарати за растителна защита. По делото са представени документите за закупените ПРЗ, като с фактура с № 8818 от 07.06.2023г., на обща стойност 744,07 лв., е закупен “ПЕРМИТ 75 ВГ 0,150 КГ“, с тегло от 0,150 кг. и цена от 205,06 лв. По делото са приети заверени копия на множество дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, водени на основание чл.115а и чл.142, ал.3 от Закона за защита на растенията, като в същите не е отразено използване на препарат за растителна защита “ПЕРМИТ“. С писмо № ПРЗ-314/25.04.2024 г. от БАБХ на ДФ „Земеделие“ е предоставена информация за продукти за растителна защита във връзка с прилагането на еко схема за намаляване на използването на пестициди. Със Заповед № РД 11-1026 от 04.05.2023г. на изпълнителен директор на БАБХ, на основание чл. 68, ал. 2, във връзка с ал. 1, чл. 69, ал. 1 от ЗЗР, във връзка с чл. 45 и чл. 46 от Регламент (ЕО) №1107/2009 е изменена категорията на употреба на “ПЕРМИТ“ на първа професионална; функцията на продукта се променя от “хербицид“ на “хербицид със системно действие“ и на основание чл. 66, ал. 1 от ЗЗР, считано от датата на издаване на заповедта се определя гратисен период от 3 месеца за продажба и разпространение - до 04.08.2023г. и още 6 месеца - до 04.11.2023г. за съхранение и употреба на съществуващи наличности от ПРЗ “ПЕРМИТ“. С обжалваното пред административния съд уведомително писмо е отказана оторизация на заявеното финансово подпомагане в размер на 84 157,23 лв по Еко-НИП, на основание чл. 88, ал. 7 от Наредба №3/10.03.2023г. поради това, че кандидатът не е спазил изискванията по еко схемата, за цялото стопанство. В Приложение № 19 от уведомителното писмо е отразено, че са нарушени ЗИУ (законоустановени изисквания за управление) и ДЗЕС (добро земеделско и екологично състояние). С използването на препарат “ПЕРМИТ“, който ПРЗ е от първа професионална категория за употреба по смисъла на чл. 80 от ЗЗР и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №5/09.02.2021г., считано към последния ден от срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба №4/30.03.2023г., не е спазено изискването по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба №3/10.03.2023г., поради което площ в размер на 823,94 ха (декларирана площ – след мониторинг) е недопустима за подпомагане. Съдът е приел съдебно-агрономическа експертиза по делото за изясняване на спорния въпрос дали е използван ПРЗ „Пермит“ в стопанството на земеделския производител. В заключението си, прието от съда като компетентно и обективно, експертът е посочил, че е фактурирана една опаковка ПРЗ „Пермит“, със закупеното количество от препарата може да се третират от 3 до 5 хектара царевица, респ. от 3 до 4 хектара ориз, при общо заявени за подпомагане 348 хектара. Вещото лице е посочило, че за културите слънчоглед и пшеница хербицидът „Пермит“ не се употребява. Запознал се е с представените дневници за растителнозащитни мероприятия и е констатирал, че в дневника за растителнозащитни мероприятия за културата ориз са отбелязани 4 позиции за третиране на площите с ПРЗ, като няма отбелязана употреба на хербицида „Пермит“. При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че обжалваното уведомително писмо е материално незаконосъобразно. Изложил е съображения, че в същото липсват фактически основания за постановения отказ за подпомагане по еко схемата Еко-НИП. В тази насока съдът е обсъдил приложимите разпоредби на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и е посочил, че по делото не е доказана употребата на препарата “ПЕРМИТ“, предвид отразяването му в подадената от жалбоподателя декларация съгласно чл.46 от Наредба №3/10.03.2023г. и представената към декларацията фактура с №8818 от 07.06.2023г., но не и в дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Приел е, че закупуването на препарата “ПЕРМИТ“ на 07.06.2023г. и евентуалната му употреба за третиране на площи с ориз до края на жътвата на ориза (месеците септември, октомври 2023 г.) или преди 04.11.2023г. се явяват направени в определените за това гратисни периоди със Заповед № РД 11-1026 от 04.05.2023г. на изпълнителен директор на БАБХ. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно, при следните съображения: Правилно и в съответствие с данните поделото съдът е приел, че административният орган не отстранил противоречието относно закупуването, съгласно разходооправдателните документи на ПРЗ от първа професионална категория и използването на ПРЗ върху заявените по Еко-НИП, Практика 1 земеделски площи. Съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки. След като не е извършил дължимата проверка на дневниците за растителна защита и торене съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., органът е отказал подпомагане по заявената еко схема без да е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая преди издаването на акта. Изпълнението на условието по чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредбата, че при отглеждане на културите не са приложени продукти за растителна защита, които са от първа професионална категория, следва да бъде установено по несъмнен начин, което включва и проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия. Допуснатото процесуално нарушение в случая е съществено защото е довело до неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспорения отказ за изплащане на подпомагане по Еко-НИП за заявените по тази интервенция площи. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че реалното ползване и прилагане на препарати за растителна защита се установява от разходооправдателните документи, без да е необходимо да се проверяват дневниците за растителнозащитни мероприятия. Както се посочи по-горе, изискването за проверка на дневниците за растителна защита е заложено в разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година. В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за програмен период 2023-2027 е предвидено, че интервенциите се доказват чрез проверка на дневниците за растителна защита и чрез разходооправдателни документи за закупените ПРЗ и феромонови уловки, като земеделските стопани са задължени да отразяват коректно всички операции с прилагане на ПРЗ през съответната година в дневника. Съгласно чл. 115а от Закон за защита на растенията /ЗЗР/ земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, и професионалните потребители на продукти за растителна защита са длъжни да водят записи по член 67, § 1, изречение второ от Регламент /ЕО/ № 1107/2009 и по Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните. В член 67, параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 1107/2009 е посочено, че производителите, доставчиците, дистрибуторите и вносителите на продукти за растителна защита съхраняват документация на продуктите за растителна защита, които произвеждат, внасят, изнасят, съхраняват, употребяват или пускат на пазара, най-малко пет години. Професионалните потребители на продукти за растителна защита съхраняват в продължение най-малко на три години документацията на използваните от тях продукти за растителна защита, съдържаща наименованието на продукта за растителна защита, времето и дозировката на приложение, района и културата, върху които е използван продуктът за растителна защита. В Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент /ЕО/ № 852/2004 е предвидено, че: т. 9 - Оператори на предприятия за храни, които произвеждат или събират реколта от растителни продукти, следва по-специално да водят документация за: а) всяка употреба на продукти за растителна защита и биоциди; б) всяка поява на вредители или болести, които могат да засегнат безопасността на продукти от растителен произход; и в) резултатите от анализи, извършени върху проби, взети от растения, или други проби, имащи значение за човешкото здраве; т. 10 - При воденето на документация операторите на предприятия за храни могат да бъдат подпомагани от други лица, като ветеринарни лекари, агрономи и селскостопански техници. Контролът върху употребата на ПРЗ е възложен на БАБХ. Залегналите изисквания в цитираната нормативна уредба относно отчетността и контрола върху употребата на ПРЗ дават възможност на Разплащателната агенция да извърши необходимите административни проверки за употребата на ПРЗ от земеделските производители посредством данните в дневниците им за проведените растителнозащитни мероприятия – какви препарати, върху кои земеделски площи, през какъв период от време и пр. са извършени, както и при необходимост да провери достоверността на данните или събере допълнителна информация. Дали ще бъдат ценени и в каква степен тези данни според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по преписката е преценка на административния орган. На следващо място няма яснота ДФ „Земеделие“ какви указания дава относно коректното попълване на декларациите по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., предвид тяхната доказателствена тежест в производството и за представяне на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, за да извърши проверка на документите по чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за приложените земеделските практики по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година. Регламентиран механизъм и наличието на точни указания към кандидатите за подпомагане по интервенция Еко-НИП са относими към спазване на административнопроизводствените правила и прилагане на ясен доказателствен стандарт за спазване на изискванията по еко схемата. За пълнота на изложението трябва да се посочи, че съдът неправилно се е занимал с въпросите за гратисните срокове за употреба на ПРЗ „Пермит“ и значението на евентуалната му употреба върху минимална спрямо заявената за подпомагане земеделска площ. Първият от тях е неотносим към спорния предмет, с оглед изрично предвидения в Наредбата срок, към който се преценява в коя професионална група попада конкретния препарат за растителна защита, а вторият почива на предположения, което е недопустимо. В тази насока основателни са доводите в касационната жалба, че Еко-схемите представляват доброволно поети ангажименти за прилагане на определени земеделски практики. В съответствие с целите за подпомагане по еко схемите, залегнали в Регламент (ЕС) 2021/2115 и националното законодателство, земеделските стопани поемат доброволно ангажимент да спазват изискванията и прилагат екологично насочените земеделски практики върху всички заявени за подпомагане по еко схемата земеделски площи (диференцирани по тип земеползване). Неизпълнението на този ангажимент според нормативните изисквания е основание за отказ на подпомагане по съответната еко схема. Предвид изложеното, обжалването решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от касационния ответник за заплащане на разноски, ДФ „Земеделие“ следва да заплати на „КРИСАГРО“ ООД сумата 770 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението за прекомерност не е мотивирано, като размерът на направените разноски е съответен на фактическата и правна сложност на казуса и обема правна работа, поради което не са налице основания за редуцирането му. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,
Цитирани разпоредби
20- чл. 46
- чл. 115
- чл. 41, ал. 2, т. 1
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 35 АПК
- чл. 66, ал. 1 ЗЗР
- чл. 69, ал. 1 ЗЗР
- чл. 80 ЗЗР
- чл. 1
- чл. 12, ал. 1
- чл. 142, ал. 3
- чл. 208
- чл. 31
- чл. 41, ал. 1, т. 2
- чл. 41, ал. 3
- чл. 41, ал. 1
- чл. 45
- чл. 68, ал. 2
- чл. 7, ал. 2, т. 1
- чл. 88, ал. 7