Определение № 4108 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2183/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите, във връзка с чл. 213а, ал. 7, вр. чл. 242, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Р. Д. Д. от гр. Плевен срещу разпореждане № 4346 от 16 декември 2024 год., постановено по адм. дело № 479/2018 год. по описа на Административен съд Плевен, с което е върнато искането ѝ за отмяна с вх. № 4141 от 22 юли 2024 год. на влязлото в сила определение № 1340 от 16 октомври 2018 год., постановено по адм. дело № 479/2018 год., по описа на Административен съд Плевен. С частната жалба се иска отмяна на всички съдебни актове постановени във връзка с подаденото искане за отмяна с вх. № 4141 от 22 юли 2024 год., както и предоставяне на служебен защитник за приподписване на същото и освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, намира предявената частна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че адм. дело № 479/2018 год., по описа на Административен съд Плевен е образувано по жалба на Р. Д. Д. против писмо с изх. № Ж-94Р-528-1 от 17 октомври 2017 год. на кмета на община Плевен. С определение № 1340 от 16 октомври 2018 год. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Р. Д. и е прекратил производството по делото. Определението е потвърдено с окончателно определение № 14385 от 22 ноември 2018 год., постановено по адм. дело № 13329/2018 год. по описа на Върховния административен съд. На 22 юли 2024 год. е постъпила молба с вх. № 4141 от Р. Д. Д., съдържаща искане за отмяна на влязло в сила определение № 1340 от 16 октомври 2018 год., постановено по адм. дело № 479/2018 год., по описа на Административен съд Плевен, потвърдено с определение № 14385 от 22 ноември 2018 год., постановено по адм. дело № 13329/2018 год. по описа на Върховния административен съд. В съответствие с разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, във вр. с чл. 242, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд е извършил проверка на редовността на искането за отмяна на влязлото в сила определение. С разпореждане № 2546 от 23 юли 2024 год., постановено по адм. дело № 479/2018 год., по описа на Административен съд Плевен, съдът е приел искането за отмяна за нередовно и е оставил същото без движение, като е дал на молителката следните указания: в седемдневен срок от получаване на съобщението да посочи точно и мотивирано фактите и обстоятелствата, които са станали основание за отмяна по чл. 239 АПК; да внесе държавна такса за искането за отмяна в размер на 30 лева и да представи платежния документ по делото, както и искането за отмяна да бъде приподписано от адвокат и да бъде приложено адвокатско пълномощно за приподписването на искането, а в случай че молителката има юридическо образование в същия срок да представи удостоверение за юридическа правоспособност. В разпореждането изрично е посочено, че при неотстраняване на констатираните от съда нередовности в срок и в цялост, молбата за отмяна ще бъде върната. В срока за изпълнение на указанията на 02 август 2024 год. е постъпило Изложение за отмяна от Р. Д., в което като основания за отмяна са посочени разпоредбите на чл. 239, т. 2 и т. 5 АПК. Към същото е представена молба с вх. № 4367 от 02 август 2024 год., която съдържа искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева и искане за назначаване на служебен адвокат, който да приподпише подадената от Р. Д. молба за отмяна с вх. № 4141 от 22 юли 2024 год. С разпореждане № 3199 от 18 септември 2024 год. са оставени без уважение исканията на Р. Д. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВАС и за предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване от адвокат на подаденото искане за отмяна. Това разпореждане е оставено в сила с определение № 11968 от 07 ноември 2024 год., постановено по адм. дело № 9435/2024 год. по описа на Върховния административен съд. След връщане на делото в първоинстанционния съд е постановено разпореждане № 3885 от 12 ноември 2024 год., по адм. дело № 479/2018 год., по описа на Административен съд Плевен, с което е разпоредено да се изпрати на молителката копие от потвърдителното определение № 11968 от 07 ноември 2024 год., постановено по адм. дело № 9435/2024 год. по описа на Върховния административен съд и отново е оставено без движение искането с вх. № 4141 от 22 юли 2024 год. за отмяна на влязлото в сила определение. На молителката е указано в седемдневен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса в размер на 30 лева и да представи платежен документ по делото, както и да представи искането за отмяна приподписано от адвокат с приложено адвокатско пълномощно за приподписването на искането. Съобщението е редовно връчено лично на Р. Д. на 18 ноември 2024 год. На 21 ноември 2024 год. е постъпила нова молба от Р. Д., съдържаща отново искане за предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване от адвокат на подаденото искане с вх. № 4141 от 22 юли 2024 год. за отмяна на влязлото в сила определение. С разпореждане № 3988 от 22 ноември 2024 год., постановено по адм. дело № 479/2018 год., по описа на Административен Плевен е оставено без уважение повторното искане за предоставяне на безплатна правна помощ. Със същото разпореждане съдът е предупредил молителката, че ако до изтичане на срока за поправяне на нередовностите на искането за отмяна – 25 ноември 2024 год., същите не бъдат отстранени, съответно не се заплати дължимата държавна такса и искането не се приподпише от адвокат, същото ще бъда върнато на молителката. Това разпореждане е оставено в сила с определение № 13437 от 10 декември 2024 год., постановено по адм. дело № 11549/2024 год. по описа на Върховния административен съд. След връщане на делото съдът е постановил оспореното в настоящото производство разпореждане № 4346 от 16 декември 2024 год., постановено по адм. дело № 479/2018 год. по описа на Административен съд Плевен, с което е върнал искането на Р. Д. с вх. № 4141 от 22 юли 2024 год. за отмяна на влязлото в сила определение № 1340 от 16 октомври 2018 год., постановено по адм. дело № 479/2018 год., по описа на Административен съд Плевен. За да постанови този резултат съдът е приел, че молителката не е изпълнила указанията на съда за приподписване на искането за отмяна от адвокат с представяне на пълномощно и за внасяне на държавна такса в размер на 30 лева. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. При така установеното правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 213а, ал. 1, изречение второ от АПК, във вр. с чл. 242, ал. 1 АПК, обуславяща връщането на депозирането искане за отмяна. Съгласно цитираната разпоредба, когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща искането за отмяна. В случая Р. Д. не е упражнила надлежно правото си за подаване на искането за отмяна на влязло в сила определение. Изискване за редовно сезиране на съда с искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е то да бъде приподписано от адвокат с приложено пълномощно за приподписване, съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 4 АПК и ищецът да е внесъл държавна такса в размер на 30 лева по сметка на съда съгласно чл. 242а, изречение първо, предложение първо от АПК. Искателката не е в кръга на освободените по право от внасяне на държавна такса, нито в изключението за приподписване на искането за отмяна от адвокат, поради което е дължала изпълнение на дадените от съда указания. Първоинстанционният съд, в изпълнение на чл. 213а, ал. 3, вр. с 242, ал. 1, изречение последно от АПК, се е произнесъл по направените искания за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева и предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване на искането за отмяна от адвокат и същите са оставени без уважение с влязъл в сила съдебен акт. Съдът се е произнесъл и по повторно направеното от Р. Д. искане за предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване на искането за отмяна от адвокат, за което обаче следва да се посочи, че съгласно чл. 259, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на осн. чл. 144 АПК подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва сроковете за оспорване. След влизане в сила на определението, с което са оставени без уважение исканията за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на безплатна правна помощ, правилно първоинстанционният съд повторно е оставил без движение подаденото искане за отмяна и е дал нов седемдневен срок за отстраняване на констатираните нередовности, като е посочил и негативните последици при неизпълнение указанията в срок. Съобщението е редовно връчено лично на Р. Д. на 18 ноември 2024 год., а последният ден за изпълнение на указанията е бил 25 ноември 2024 год. – понеделник, присъствен ден. Няма данни по делото, а и не се твърди констатираните от съда нередовности за внасяне на държавна такса и приподписване на искането за отмяна от адвокат да са отстранени в указания срок. При така установеното правилно първоинстанционният съд, действайки по разписания в закона процесуален ред, е върнал искането на Р. Д. за отмяна на влязлото в сила определение № 1340 от 16 октомври 2018 год., постановено по адм. дело № 479/2018 год., по описа на Административен съд Плевен, като нередовно. По отношение на направеното в частната жалба искане за отмяна на всички съдебни актове постановени във връзка с подаденото искане за отмяна с вх. № 4141 от 22 юли 2024 год., следва да се посочи, че същите са влезли в законна сила и е недопустимо преразглеждането им в настоящото производство. С оглед изложеното обжалваното разпореждане е правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия