Определение № 3911 от 05.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №1286 от 24.10.2022г. постановено по гр.д. № 1712/2022г. на Пловдивски окръжен съд, с което е постановено следното: 1/ отменено е решение № 260164 от 22.02.2022 г. по гр.д. № 20718/2019 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е уважен иска на К. К. К. против Община Пловдив по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 8000лв. до 20 000лв. и вместо това е постановено отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пропадане в необезопасена шахта на 10.06.2018г. за размера над 8 000лв. до 20 000лв.; 2/ потвърдено е горепосоченото първоинстанционно решение в останалата част, с която е уважен иска за обезщетение за неимуществени вреди от посоченото събитие в размер на 8 000лв., заедно със законната лихва от деня на събитието - 10.06.2018г. Касационна жалба е подадена от ищцата К. К. и касае отхвърлената от въззивния съд част на претенцията й. За допускане на касационно обжалване се поставя правния въпрос за критериите при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на всички правнорелевантни факти, обуславящи вредите и най-вече възрастта на ищцата и отражението на претърпяната травма върху развитието на личността и характера й. Твърди се противоречие с практиката по ППВС № 4/1968г. и с шест решения на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК. Ответникът Община Пловдив взема становище за недопускане на касационно обжалване. Подпомагащите страни „БК Инвестмънс“ ЕООД и „Джи Ви Билдинг“ ЕООД не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявеният иск е по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от К. К. против Община Пловдив за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, произтекли на 10.06.2018г. от пропадане на ищцата в необезопасена шахта, собственост на ответника. Осъдителната част на решението до размер на 8 000лв. обезщетение е влязла в сила, с оглед на което е установено настъпилото увреждане и наличието на основание за ангажиране отговорността за ответника за обезщетяване на вредите. Спорът е за размера на дължимото обезщетение. Безспорно е, че ищцата е пострадала при инцидента на 10.06.2018г., при който левият й крак е пропаднал над коляното в шахта и е получила наранявания на лявото бедро. Според медицинската експертиза се касае до дълбоки охлузвания и разкъсно-контузни рани на обширна площ - 30 кв.см на страничната повърхност на лявото бедро, които са зараснали и образували цикатрикс /белег/ с размер 7/5 см.; раната е засегнала кожата и епидермиса, както и част от хиподермата, което е първично повърхностно нараняване с кървене, по отношение на което не е необходимо извършването на хирургична интервенция. Според експерта болката е била най-интензивна непосредствено след травмата, постепенно е намаляла, като при смяната на превръзките ищцата отново е търпяла болки. Повторната медицинска експертиза потвърждава тези изводи. Оздравителният период според първоначалната медицинска експертиза е около 1 - 1,5 месеца, към който би трябвало болките и страданията да са отшумели напълно, а да са останали негативните последици от оформените белези и пигментация на кожата на лявото бедро. В устните си обяснения вещото лице сочи, че травмата не е толкова тежка и би следвало болките и страданията да отзвучат от 15-20 дни до месец след възстановяване целостта на кожата на пострадалата когато се образува ръбец(белег). В същия смисъл са и изводите в заключението на повторната експертиза. Финалното оформяне на съединителната тъкан отнема около 3-5 месеца, но след образуването на ръбец не би следвало да боли, тъй като на мястото, където се образува ръбеца няма нервни окончания, няма чувствителност. При прегледа вещото лице е установило, че ищцата не би следвало да изпитва дискомфорт и закачане на дрехите. Относно заличаването на белега първоначалното вещо лице сочи, че с течение на времето белегът и хиперпигментацията на кожата ще се заличат от само себе си. Второто вещо лице счита, че и при пластична и реконструктивна хирургия би останал белег от извършването й. По отношение на претърпените психически страдания от ищцата са приети заключения на единична и тройна съдебно-психиатрични експертизи. Установено е, че ищцата е преживяла шок и реакция на остър стрес от инцидента, който по-нататък е преминал в разстройство на адаптацията, което състояние продължило няколко месеца. Към момента на експертизата са налице данни за настъпило ПТСР (постравматично стресово разстройство), ищцата е тревожна, с чувство за малоценност. Това състояние трябва да се преодолее без медикаментозно лечение и без психолог. Тройната експертиза потвърждава острата стресова реакция и постравматично стресово разстройство, съпроводено със ситуативно обусловена тревожно депресивна и астеновегетативна симптоматика. Качеството на психическото състояние не е нарушено тогава и понастоящем. Ситуативно обусловеното тревожно депресивно състояние не е било с изразеност, налагаща медикаментозно лечение. Според експертите „негативният спомен и ефектът от преживяното“ не водят до дезадаптация. Активността на симптоматиката е стихнала при възстановяване на физическата възможност за поемане на ежедневни ангажименти - училищни занятия. Вещите лица дават обяснения относно констатациите си са емоционална лабилност на ищцата като сочат, че тези хора са по-чувствителни, лесно изпадат в стрес, което свързват с младата възраст на ищцата. Посочват, че емоционалната лабилност обуславя различни възприятия за болка, страдание, топло и студено, които се усещат по-силно от такива хора. С това вещите лица обясняват по-продължителният период, през който ищцата се е оплаквала от болката и е фиксирала своето внимание прекомерно върху преживяното от претърпяната травма. Вещите лица приемат за необичайно, че ищцата не е преживяла болезнено падането, а последиците от нараняването, тъй като обикновено стресът идва от падането и от инцидента. Поради притеснената структура и възрастта на ищцата, тя силно е преживяла незначителните промени по кожата. За претърпените от ищцата болки и страдания са събрани показанията на нейната майка и леля. Според тях ищцата казвала, че има ужасни болки, срамувала се да излезе от къщи навън, не можела да се къпе, не ходила на училище до края на месец юни, като две седмици била на легло; спряла да бъде активна в социалните мрежи, в състояние на афект казала, че е белязана за цял живот; все още е подтисната от инцидента, изпитва неудобство, развила комплекси и се притеснява пред съучениците си; не е излизала през лятото, за да пази белега и от неудобство. Свидетелката Н. К. е извършвала смяна на превръзките на ищцата и казва, че всяко докосване, промивка, поливане били болезнени. Въз основа на всички тези фактически обстоятелства съдът е пристъпил към определяне размера на обезщетението. Посочил е, че законовият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД се определя в зависимост вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Имайки предвид подробно посочените по-горе обстоятелства относно вида на уврежданията на ищцата и белегът, който е останал; проведеното домашно лечение чрез локална обработка на раната с медикаменти; установената продължителност на оздравителния процес и възстановяване; преживените от ищцата болки, които са били с по-висок интензитет през първите две седмици на лечението; затрудненията й от битово естество, обстоятелството, че е била на легло през първите две седмици от лечението и се е налагало да бъде обслужвана, невъзможността да излиза през летния период и прекъсването на учебния й процес; преживеният от ищцата първоначален шок и последвалото постравматично стресово разстройство; възрастта на ищцата при настъпването на инцидента 14 години, обосноваваща емоционалната й лабилност и продължилото съпреживяване на случилото се; както и предвид обществено-икономическата обстановка в страната и стандарта на живот, съдът е счел, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява обезщетение в размер на 8 000 лв., което ще бъде съответно на характера и тежестта на увреждане на здравето на ищцата и съобразено с обществено приетите критерии за справедливост към датата на настъпване на увреждането, като при определянето на размера на обезщетението се цени обстоятелството, че вследствие на увреждането е останал белег на левия крак на ищцата, без ясна прогноза за неговото заличаване. За да обоснове намаляването на размера в сравнение с определения от първата инстанция размер от 20 000 лв., въззивният съд е посочил, че ищцата не е претърпяла счупване, не е била подложена на оперативна интервенция и на болнично лечение, не й е била поставена гипсова имобилизация, не се е наложило раздвижване на крайника и рехабилитация, в които случаи възстановителния период е по-дълъг от установения по настоящото дело. Тя е изпаднала в шоково състояние и постравматично стресово разстройство, които обаче е преодоляла, вследствие на грижите и вниманието на обкръжаващите я, без да се е наложило специализирано лечение. Поради това съдът е счел, че присъденото от районния съд обезщетение за разликата над 8000 лева е необосновано високо и не съответства на принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. При преценка на визираните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице. В обжалваното решение въззивният съд не е допуснал отклонение от практиката по приложение на чл. 52 ЗЗД по поставения въпрос за задължението на съда да извърши задълбочено изследване на всички правнорелевантни факти, обуславящи неимуществените вреди, включително младата възраст на ищцата и отражението на претърпяната травма върху развитието на личността й. Трайно възприето и провеждано в практиката е разбирането, че принципът за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД, изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства, а именно: характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които то е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Така че, определеното „по справедливост” обезщетение не е абстрактно, а трябва да почива на анализа на конкретните факти по делото. Такава преценка въз основа на посочените конкретни критерии е извършена в решението на Пловдивски окръжен съд. Съдът е отчел всички правно значими обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението и по този начин се е съобразил с практиката на Върховния касационен съд, включително с ППВС № 4/1968г. Съдът подробно е посочил кои обстоятелства обуславят размера на обезщетението и изрично е обосновал по какви конкретни съображения счита, че определеното от първата инстанция обезщетение е завишено. Младата възраст на ищцата също е взета предвид, както и отражението на травмата върху психиката й, за което са приети психологически експертизи. Съдът се е доверил на установеното от експертите и от показанията на свидетелите, че посттравматично стресово разстройство е било налице, но е преодоляно, без да е необходимо медикаментозно лечение и психологическа помощ, както и че качеството на психичното здраве не е нарушено тогава и понастоящем. Вещите лица обясняват, че самото ангажиране на ищцата с процеса и свързаното с това обсъждане и преповтаряне на преживяното има негативно отражение върху нея, така че след пълното откъсване от събитието неговата значимост следва да намалее. Решенията, на които се позовава жалбоподателката не разрешават напълно сходни случаи нито като вид, тежест и период на възстановяване на уврежданията, нито като момент на настъпване на вредите, респ. една и съща обществено-икономическа обстановка. Отделно, практиката на съдилищата по сходни казуси може да служи единствено само като ориентир, но определящо значение по всеки отделен спор имат конкретните установени и доказани в процеса факти и обстоятелства; те са обективните характеристики, на базата на които принципът на справедливостта се прилага и намира израз в присъждане на еквивалентно парично обезщетение. Предвид горното следва да бъде отказан достъп до касационен контрол. В полза на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.