Решение № 1602 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11921/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на З. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител адв. И. Андреева. Жалбата е против решение № 32982 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5116/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да постанови друго решение, с което да отмени решение №2/851 от 31.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). В рамките на съдебното производство пред настоящата инстанция от касатора е представено и прието от съда писмено доказателство – уведомление на арабски език с превод на български език. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощник юрисконсулт А. Георгиева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се потвърди. Представя справка за актуалното обществено-политическо положение в Сирийската арабска република с вх. №МД-02-22 от 23.01.2026 г., която е приета като доказателство по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура – прокурор Невенчин, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е било решение №2851 от 31.03.2025г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец на З. А. М.. С обжалваното решение № 32982 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5116/2025 г., Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата З. А. М. срещу оспорения административен акт. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗУБ. Административният съд е приел, че атакуваното решение на председателя на ДАБ при МС е издадено и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В тази насока съдът е счел, че правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че от оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Не е било налице и конкретно събитие, поради което чужденецът е избрал да напусне страната си по произход – той е взел решение да напусне Сирия без видима причина, възползвайки се от факта, че в определен период от време на територията на страната му по произход е съществувал вътрешен въоръжен конфликт. На следващо място, съдът e приел, че от страна на жалбоподателя не е било налице твърдение в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Не е било установено спрямо жалбоподателя да са били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата му по произход (и в частност в района му на обичайно пребиване), той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Вследствие на гореизложеното, както и на това, че не са били налице и предпоставките по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 4, 5, 6 и 8 от ЗУБ, е направен извод от първоинстанционния съд, че председателят на ДАБ при МС правилно е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на З. А. М.. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от З. А. М. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Правилно Административен съд – София-град, съобразявайки и подробно анализирайки събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на З. А. М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито е посочил конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В касационната жалба се извеждат по-скоро морално-психологически и икономически съображения за търсене на закрила. От проведеното със З. А. М. интервю по реда на глава шеста, раздел I – чл. 63а от ЗУБ, се обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Въпросният извод може да бъде подкрепен и от твърденията на лицето, че търси условия да работи, да изкарва повече пари, да може да спестява. Няма информация в страната си по произход лицето да е имало проблем заради религията или етноса си. Не е било арестувано, нито осъждано, не е членувало в политическа партия или организация, нито в религиозна общност. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Както бе споменато и по-горе, от страна на З. А. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от З. А. М. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд – София-град подробно е обсъдил данните, дадени с представените пред него справки. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Фактически е установено и че конфликтът не засяга територията на цялата държава. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка република с вх. № МД-02-22 от 23.01.2026 г. относно актуалното положение в страната и относно отбиването на редовна военна служба в Сирийска арабска република. В духа на гореизложеното, не следва да бъде споделено твърдението на касационния жалбоподател, че представената пред настоящата инстанция справка е неактуална към датата на проведеното заседание и е неотносима към процесния казус. Съдът цени тези източници на информация – справките на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия. Същите са издадени от специализирани органи по засегнатите пред тях въпроси. Представените справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия в хода на делото пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция датират от няколко дни преди проведените заседания и се представят периодично. Това води до извод, че обстановката се обновява и отразява редовно. Вследствие на гореизложеното, като неоснователно следва да се отхвърли твърдението на касатора за наличието на неправилен извод на административния съд по повод законосъобразността на обжалвания пред него административен акт. Според касатора съдът не е разгледал наведеното пред него твърдение, че отказът на председателя на ДАБ при МС да предостави търсената международна закрила на чужденеца е издаден без съобразяване с актуалната към онзи момент обществено-политическа обстановка в Сирия. Причината за това е, че актът е издаден на 31.03.2025 г., позовавайки се на информация от 29.01.2025 г. Настоящата инстанция счита, че съдът е преценил всички релевантни към делото обстоятелства, като е обсъдил подробно не само представените справки, но и останалите доказателства. Именно комплексната преценка е довела до отхвърляне на жалбата на З. А. М.. По наведените в касационната жалба доводи по отношение наличието на конфликт в Източна Сирия следва да бъде отбелязано следното: макар и жалбоподателят да произхожда от този регион и да са налице набези срещу дома му, конфликтът е локален. С оглед на приетите по делото справки от ДАБ, от административния съд са анализирани конфликтите в страната и може да се направи извод, че тези конфликти представляват спорадичен проблем със сигурността, а не такъв, обхванал значителни територии от сирийската държава. Още повече, че и пред касационната инстанция не са наведени доказателства, които да установяват, че обстановката в цяла Сирия се утежнява с течение на времето. Налице са достатъчно данни, че ситуацията в Сирия непрекъснато се подобрява, макар и да е наситена с динамични събития. Не на последно място, следва да бъде оценена доказателствената стойност и относимостта на представеното от касационния жалбоподател писмено доказателство. По отношение на релевираното пред Върховния административен съд уведомление настоящият състав намира следното: В съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на касатора представя цветно копие на уведомление на арабски език, касаещо З. А. М., както и превод на документа на български език. Видно от последния, съдържанието на уведомлението гласи от една страна „Уведомително писмо … за задържане на лицето З. А. М.“. А от друга страна „Центърът за задължителна самоотбрана Ви приканва да предоставите член на Вашето семейство, което да отбие задължителната служба“. След обсъждане стойността и относимостта на писменото доказателство, Върховният административен съд намира, че не следва да дава вяра на същото. Съображенията за това са, че на първо място, уведомлението е представено под формата на обикновено копие. На второ място, съдържанието му е неясно и от така формулираните данни не дават яснота З. А. М. дали се търси за задържане или да отбие военна служба. На трето място, такива данни не са заявявани до този момент, включително в интервюто пред ДАБ, което е проведено на 23.01.2025г., а уведомлението е с по-ранна дата - 08.01.2025г. На следващо място, коментираните данни в уведомлението са в продължение на противоречивите данни, дадени до този момент от касатора, които са подробно обсъдени в обжалваното решение. Всичко това мотивира настоящия съдебен състав да не даде вяра на представеното уведомление. Следва да бъде отбелязано, че дори да можеше едносмислено да се изведе, че лицето е търсено, за да бъде мобилизирано, отбиването на военна служба от страна на лицето само по себе си не би могло да е основание за предоставяне на статут. По гореизложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение