Решение № 4228 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 413/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. С. от гр. Варна, чрез представител по пълномощие – адв. С. Каров от Адвокатска колегия – Бургас против Решение № 12333/11.11.2025 год., постановено по административно дело № 538/2025 год. по описа на Административен съд – Варна. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено, че извода на първоинстанционния административен съд, че при проверката по поисканото отразяване на настъпилата промяна в собствеността на МПС не е установен оригиналния номер на рамата не съответства на установените по делото факти. Аргументирано е с твърдението, че в следствие на обработване с пясъкоструен апарат и с химически реактиви е възникнала корозия върху мястото, където би следвало да се намира номера на рамата, като след съпоставка на времето на представяне на автомобила за регистрация – 19.08.2023 год. и последващото изследване по допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза – м. септември 2025 год. – период от две години и половина, корозията се е задълбочила и обективно не може да се установи номера. Твърди се също, че в хода на извършената експертиза, вещото лице след изследване на много други места в автомобила е открил реални данни за оригиналния номер на рамата на автомобила, които съответстват на данните по представените за същия автомобил документи, както и на данните, предоставени от официалния вносител на марката автомобили – в т.ч. оригинална табелка, занитена над гредата на радиатора, оригинален стикер, поставен на управляващия модул на двигателя, както и друг такъв, върху дясната колонка на купето на автомобила. Допълва тези доводи и с констатацията на вещото лице, че дори в тахографа на автомобила е намерен записан именно номера на рамата на този автомобил, поради което всички тези идивидуализиращи вещта табелки, стикери и записвания установяват действителния оригинален номер на рамата на автомобила. Заявено е и твърдение за наличие на противоречие с материалния закон, а именно с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), доколкото е налице възможност да се извърши регистрация на процесния автомобил, след като видно от експертизата по делото вече са открити на няколко места елементи, които удостоверяват оригиналния номер на рамата на автомобила и в съответствие с предвиденото в Инструкция № І-185 от 2003 год. за определяне реда за възстановяване номер на рамата е налице именно такава възможност за определяне на нестандартен такъв с регистрация на автомобила. В подкрепа на тази доводи и аргументи е направено позоваване на съдебната практика на Върховен административен съд, чрез цитиране на конкретни съдебни актове.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на отказа за регистрация. Претендира се и присъждане на разноски – за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез процесуалният си представител – адв. С. Каров поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, като формулира искане за отмяна на съдебното решение.

Ответникът – началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира писмена молба, в която заявява твърдение, че подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна по същество, поради което формулира искане за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на Н. Д. С. от гр. Варна против Заповед № 819з-4/09.01.2025 год. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, с която е постановен отказ за извършване на първоначална регистрация на моторно превозно средство – товарен автомобил „Ивеко Дейли 50 Ц 13“ с регистрационен номер [рег. номер] - Варна е приел за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е инициирано по повод подадено в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна Заявление за първоначална регистрация № 230819020677/03.05.2023 год. на товарен автомобил „Ивеко 45 Ц 13“, с регистрационен номер [рег. номер], рама № ZCFC5090005253982, с номер на двигател 814043S2993540, внос от Австрия, собственост на Н. Д. С.. В резултат на извършен преглед, резултатите от който са обективирани в Протокол за преглед за техническа изправност на ППС № 230819006243 към Заявление № 230819020677, с Докладна записка рег. № 819р-13414/02.05.2023 год., изготвена от полицейски инспектор в група „РОППОС“ към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна е сезиран председателя на комисията, назначена със Заповед № 365з-3413/21.08.2018 год. с искане за извършване на проверка за автентичността на номера на рамата и автентичност на СРМПС на заявеното за първоначална регистрация превозно средство.

По повод така депозираното искане, експерт – член на експертната група при БНТЛ ОДМВР – Варна е изготвил експертна справка № 1023/1023 от 09.05.2023 год., в която е вписана констатацията от проверката, а именно: площадката, където трябва да е набит VIN номера зад предната дясна гума, е силно коризирала. След обработка с пясъкоструйка и реактиви не е установен номер на рама. Вписано е, че номерът на двигателя е на трудно достъпно място и същия не е изследван. Вписана е и констатация по отношение на представеното СРМПС – част 1 и част 2 с № А21741018, образец на Австрия – същите са истински бланки, без следи от преправки.

С Протокол за доброволно предаване УРИ № 819р-13795/09.05.2023 год., Н. Д. С. е предал доброволно на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна копие на СРМПС – част 1 и част 2 с № А21741018 и копие от договор за покупко-продажба, сключен на 17.04.2023 година.

С докладна записка рег. № 819р-14232/11.05.2023 год., началникът на група „РОППОС“ към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна е сезирал директора на ОДМВР – Варна с предложение преписката да бъде предадена на сектор „Криминална полиция“ към Второ РУ при ОДМВР – Варна за допълнителна проверка относно фактите и обстоятелствата, касаещи номера на рамата.

По случая е образувана прокурорска преписка № 8100/2023 год. по описа на Районна прокуратура – Варна, прекратена с Постановление на прокурор при Районна прокуратура – Варна от 27.09.2023 год., с което поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер и на основание чл. 213, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е постановен отказ да бъде образувано досъдебно производство.

По административната преписка е приложено и Удостоверение изх. № ВН0027/11.05.2023 год., издадено от „Булавто България“ АД, в което е посочено, че на номер шаси ZCFC5090005253982, фабрично е монтиран сериен номер на двигател 2993540, отговарящ на вписания във заявлението за регистрация.

С докладна записка рег. № 819р-36551/12.03.2023 год., началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна е сезирал директора на ОДМВР – Варна с искане за назначена трасологическа експертиза, която да отговори на конкретно поставени в искането въпроси. По повод подаденото искане е изготвена трасологическа експертиза от експерт при БНТЛ на ОДМВР – Варна, резултатите от която са обективирани в Протокол № 26/27.11.2023 год. От заключението на експерта се установява, че при огледа на мястото за полагане на номера на рамата на товарен автомобил „Ивеко 45 Ц 13“, с регистрационен номер [рег. номер], определено от завода производител /на площадка върху метален детайл в дясната част над предна дясна гума/, е установена силна корозия, като не са установени символи и щрихи от символи. Положения номер на двигател е установен след проявяване с химически реактиви, установени са набити точковидно на два реда „8140 43S*4000-2993540*; 1112 68766”, като са установени и следи от механично въздействие. В хода на своето изследване, експертът е установил два броя типова метална табелка, на едната от които е изписан номер на рама „ZCFC 50900005253982” за модел „50 Ц 13“, като е установил различие с подадения модел „45 Ц 13“. На другата табелка е посочен Part. № Р001000008623 и други данни. По повърхността на двете табелки са установили следи от въздействие – надраскване. Установена е и метална табелка на скоростната кутия с № 145176, който според експертът не кореспондира с посочения № 115684 за скоростна кутия в удостоверението на „Булавто България“ АД.

С Протокол рег. № 819р-1465/09.01.2025 год. е удостоверено, че на 09.01.2025 год. в 17:20ч., заявителят Н. Д. С. е уведомен за започнато производство по отказ от първоначална регистрация на товарния автомобил.

При тези фактически обстоятелства, началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, на основание чл. 59 от АПК, чл. 143, ал. 1 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № I-45/24.03.2000 год./, е постановил Заповед № 819з-4/09.01.2025 год., с която е отказано извършването на първоначална регистрация на притежавания от Н. Д. С. товарен автомобил „Ивеко Дейли 50 Ц 13“, с регистрационен номер [рег. номер], рама № ZCFC50900005253982. В административния акт е вписана посочената по-горе фактическа обстановка, която е мотивирала органа да приеме наличието на условията на чл. 6 от Наредба № 8121з-1/02.01.2018 год. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство /Наредба № 8121з-1/02.01.2018 год./, която указва, че на възстановяване не подлежи идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е установено.

В хода на съдебното дирене, първоинстанционният съд е допуснал изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на конкретно поставени въпроси.

След анализ на отговорите на вещото лице, съдът е приел, че не се установява наличието на идентификационен номер на автомобила или други символи, защото при извършения оглед на мястото предвидено за полагане на идентификационния номер на автомобила (ВИН), върху рамата на автомобила, непосредствено зад предно дясно колело е налице корозирала повърхност. След съпоставяне на формата, вида, размера, разположението на символите, с които е изписан номерът на двигателя, както и състоянието на мястото, на което се намира, вещото лице е заключило, че номерът на двигателя отговаря на процесния автомобил и не е налице намеса в изписването му. Вещото лице е констатирало, че върху стикер закрепен към греда над радиатора с надраскана повърхност, се виждат изписани следните данни: Номер на частта: Р001000008623 и P.I.C. номер: А3СВ14В1L1019, а върху дясна средна колонка след отваряне на предна дясна врата се вижда частично разрушен стикер със следните символи: IVECO VAN: 02878484 и VIN: ZCFC5090005253982. Същият номер на рама ZCFC5090005253982 е записан в монтирания в автомобила, тахограф. При извършения оглед върху преден и заден мост, експертизата не е установила наличие на серийни номера, защото скоростната кутия била подменена с детайла с марка „ZF“.

При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел, че оспорения административен акт е постановен от компетентен административен орган.

По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, решаващият съд е формирал извод за законосъобразност на постановения отказ от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. При формирането на този извод, съдът се е позовал на заключението по съдебно-техническата експертиза, като е приел, че върху стикер закрепен към греда над радиатора с надраскана повърхност, се виждат изписани следните данни: Номер на частта: Р001000008623 и P.I.C. номер: А3СВ14В1L1019, които обстоятелства се установяват и от снимка № 2 на стр. 5 от заключението, от която безспорно се констатира, че на мястото, където трябва да бъде посочен идентификационния номер, такъв изобщо липсва. Съдът е посочил в мотивите си, че видно от снимка № 2 на стр.шест от заключението, номерът на рамата се установява като VIN: ZCFC5090005253982, който е записан и в монтирания тахограф. По мнение на съда обаче, този стикер е от хартия, поради което е лесно сменяем. С оглед на това е формиран извод, че автентичният идентификационен номер (VIN), поставен от производителя на процесното превозно средство не може да бъде безспорно установен. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 143, ал. 3 ЗДвП и на § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП и § 2, т. 9 от ДР на Наредба № I-45/24.03.2000 год. на МВР, съдът е приел, че в случая не могат да бъдат взети предвид хартиеният стикер и отбелязването в тахографа, което по своята фактическа същност представлява механично действие. Според съда, те не заместват идентификационният номер (VIN), а такъв не е поставен на рамата на автомобила или върху елемент от каросерията, труден за демонтаж или подмяна.

Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е приел оспорения отказ за материално законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата и в полза на административния орган е присъдил разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

С разпоредбите на чл. 143 от ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 год. законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.

От доказателствата по делото се установява, че въз основа на извършените в хода на административното производство по подаденото заявление за първоначална регистрацията, не е могло да се установи по безспорен начин автентичността на идентификационния номер на автомобила, тъй като са установени следи от корозия върху площадката, на която същият се поставя от производителя.

Съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя.

В съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 год., превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на превозно средство, изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията му се извършва след поставяне на нов идентификационен номер.

При съобразяване на нормативната уредба се поставя въпроса дали може да бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, доколкото именно това обстоятелство е предпоставка за извършване на регистрация, респективно промяна в регистрацията на ППС. Само при отрицателен отговор на този въпрос, при условията на обвързана компетентност административният орган следва да откаже регистрация (промяна в регистрацията). При установяване на автентичното съдържание на идентификационен номер, то може да се пристъпи към последващата процедура по възстановяването му по реда на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-1/02.01.2018 год.

Ал. 3 на чл. 7 от Наредба № І-45/24.03.2000 год. предвижда при превозно средство със следи от въздействие върху и/или в областта на идентификационния номер (VIN), случаят да се разглежда от комисия, определена със заповед на директора на СДВР/ОДМВР.

Систематичното тълкуване на разпоредбите води до извода, че при наличието на обстоятелства, които възпрепятстват идентификацията на превозното средство при установена при задължителния му оглед подправка, заличаване или повреда на идентификационния му номер, случаят следва да бъде разгледан от комисия, назначена от директора на ОДМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 год., комисията по чл. 7: 1. сверява за съответствие идентификационните данни, посочени в документите, с тези, нанесени върху ППС; 2. извършва външно заснемане на ППС и идентификационния номер на рамата със следи от въздействие, както и на възстановения или поставения нов (служебен) идентификационен номер; 3. проверява други технически параметри, имащи значение за идентификацията на ППС; 4. извършва проверки в информационните фондове на МВР за издирвани ППС; 5. определя място за поставяне на възстановения или на новия (служебен) идентификационен номер, което да бъде отразено в заповедта по чл. 10.

В изпълнение на цитираната норма комисията следва да извърши процедура по идентификация на ППС. Разпоредбата на § 2, т. 8 от ДР на Наредба № I-45/24.03.2000 год. предвижда, че "идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в Автоматизираната информационна система ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията.

В случая административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е извършил в цялост дължимата проверка, с цел идентифициране на процесния автомобил и възстановяване на автентичния идентификационен номер (номер на рама). Липсват доказателства, специализираната комисия да е извършила проверка: на превозното средство в Автоматизираната информационна система ИД - НШИС; проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход.

Противно на приетото от първоинстанционния административен съд, настоящата касационна инстанция приема, че от доказателствата по делото, че в случая VIN е установим, поради което няма фактическо основание за отказ на поисканата първоначална регистрация. По мнение на настоящият състав, първоинстанционният съд неправилно и непълно е коментирал заключението на вещото лице. В тази връзка следва да се посочи, че в отговор на въпрос № 4: „Могат ли да бъдат установени табелка/стикер с изписан номер на рама, производствен номер, други скрити белези, спомагащи за идентифициране на товарен автомобил „Ивеко 45 Ц 13“ с рег. № [рег. номер] и ако такива бъдат установени има ли следи от механично въздействие върху тях, същите автентични ли са, положени ли са на местата, определени за това от завода-производител и могат ли да послужат за идентификация на автомобила?“, вещото лице е дало следните отговори: при извършения оглед на автомобила се установиха следните идентификационни номера и характеристики на автомобила:

• върху метална табелка, закрепена посредством метални нитове към греда над радиатора с надраскана повърхност се видяха изписани следните данни: IVECO SPA; ZCFC5090005253982; Тип: 50С13; Брой мостове: 2; Междуосие: 3750; Тип на двигател: 8140.43S; Мощност 92 кВ; Произведено в: Италия;

• върху стикер, закрепен към греда над радиатора с надраскана повърхност са изписани следните данни: Номер на частта: Р001000008623; P.I.K. номер: А3СВ14В1L10191;

• в двигателния отсек в лявата му част се вижда управляващия модул на двигателя се вижда стикер с частично разрушена повърхност. Върху стикера се чете частичен номер на рама ZCFC509000****98*;

• върху дясна средна колонка след отваряне на предна дясна врата се вижда частично разрушен стикер със следните символи: IVECO; VAN: 02878484; VIN: ZCFC5090005253982;

• при вътрешния оглед на автомобила се видя монтиран тахограф. След свързване на тахографа със специализирана сервизна апаратура е прочетен номер на рама, записан в тахографа: ZCFC5090005253982.

Горните фактически установявания на вещото лице обосновават извод, че действителния VIN номер на автомобила е установим посредством данните върху метална табелка, закрепена посредством метални нитове към греда над радиатора; стикер върху управляващия модул на двигателя; стикер върху дясна средна колонка както и от данните, разчетени от тахографа. Без дължимия съдебен анализ е останала констатацията на вещото лице, относно металната табелка, закрепена посредством метални нитове към греда над радиатора (сн. 1 на стр. 5 от заключението), която безспорно съдържа идентификационният номер (VIN) ZCFC5090005253982, поставен върху елемент от каросерията, труден за демонтаж или подмяна. Относимо към идентифицирането е и обстоятелството, че в отговор на въпрос № 3, вещото лице е посочило, че номерът на двигателя 814043S2993540 отговаря на процесния автомобил и не е налице намеса в изписването му. Тази констатация на вещото лице съответства на данните от Удостоверение с изх. № ВН0027/11.05.2023 год. на официалния вносител на марката „БУЛАВТО БЪЛГАРИЯ“ АД в което е посочен Тип на двигател 814043S и сериен номер на двигател 2993540. В удостоверението е посочено, че автомобил с посочените данни за двигател е с номер на рама: ZCFC5090005253982 – съответстващ на този, установен от вещото лице върху цитираните елементи на товарния автомобил.

След като автентичното съдържание на идентификационен номер е установимо посредством цитираните по-горе вторични белези, за които няма данни да са с нарушена цялост или подменени, то може да се пристъпи към последващата процедура по възстановяване на идентификационния номер по реда на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 год.

При изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, се извършва промяна в регистрацията на превозното средство (чл. 14, ал. 1 от Наредба № І-45/2000 год.). Превозното средство се представя за идентификация в случаите на промяна в данните на превозното средство (чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45), какъвто е и настоящият случай.

Принципно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи, поставения от производителя ИН, но това не са всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е щанцован. Неправилно в тази връзка е твърдението, че според закона, на отчитане подлежи единствено идентификационния номер (VIN), нанесен фабрично чрез набиване на указаното от завода-производител място и допълнителни знаци/признаци, които го дублират нито заедно, нито поотделно съставляват идентификационен номер по смисъла на § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП, съответно § 2, т. 9 от ДР на Наредба № І-45/2000 год.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП, "идентификационен номер на превозното средство" е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му, а разпоредбата на § 2, т. 9 от ДР на Наредба № І-45/2000 год. допълва към така даденото определение, че ИН отговаря на изискването на българските стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030.

Най-общо VIN или Vehicle Identification Number (идентификационен номер на автомобила) може да бъде описан като уникална за всеки автомобил комбинация от цифри и латински букви (символи), които съответстват на стандартите на ISO (International Standard Organization, Международна организация за стандартизация). Те описват държавата на производителя, датата на производство, вида на двигателя и каросерията, нивото на оборудване и характеристиките на автомобила. Не се спори, че този код е най-сигурното доказателство за идентификация на превозното средство и всеки производител определя конкретно място, на което да постави същия.

Но установяването на автентичния номер може да се извърши и чрез други, достатъчно надеждни източни на информация за номера, извън така определеното място. Целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни при повреден подправен, заличен или повреден номер, установяването следва да бъде направено. Неслучайно производителят е задължен да поставя и на други места този номер (в случая върху метална табелка, закрепена посредством метални нитове към греда над радиатора и два броя стикери). Да се отрече автентичността на данните в тях без признаци за механична и/или друга умишлена интервенция на номера на рамата не съответства на целта на закона – да се регистрират пътни превозни средства с установен идентификационен номер.

Тълкуването на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, установява по безспорен начин, че не се регистрира превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Семантично, употребеният от законодателя израз "установен автентичният" значи да бъде изнамерен истинският, действителният, номер - съгласно Речник на Българския език (публично достъпен на интернет страницата на Института по български език - https://ibl.bas.bg/), „автентичен“ означава „който е с доказана принадлежност, оригинален“, „който идва от първоизточник, достоверен“. От това следва, че ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният - превозното средство се регистрира. Законовата норма не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер, а дадената в ЗДвП легална дефиниция на понятието „идентификационен номер“ (както и тази в Наредба № І-45/2000 год.) не води до извода, че този номер трябва да бъде единствено поставеният чрез "набиване" на рамата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № І-45/2000 год. също сочи само, че превозното средство, на което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира, без да може да се направи извод, че единственият валиден идентификационен номер е този, поставен чрез "набиване" на рамата (в горния смисъл и Решение № 6060/19.05.2021 год. по адм. дело № 622/2021 год. на ВАС, VІІ отд.; Решение № 10619/31.07.2020 год. по адм. дело № 2884/2000 год. на ВАС, VІІ отд.).

Горното обосновава извод, че оспорената заповед на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна за отказ за регистрация, е издадена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон. Като е достигнал до извод, че идентификацията на представеното за първоначална регистрация превозно средство не е установима и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, по силата на което да се отмени обжалвания административен акт и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

При този изход на спора, с оглед своевременно заявеното от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ОДМВР - Варна - юридическото лице, в чиято структура се намира издалият административния акт орган, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Н. Д. С. разноски в общ размер на 1 258,97 евро, равняващи се на 2 462,33 лева за двете съдебни инстанции, в т.ч. държавни такси (10,00 лева за първата инстанция и 70,00 лева за касационното оспорване), възнаграждение за вещото лице (600,00 лева) и адвокатски възнаграждения (1000,00 лева за първоинстанционното производство и 400,00 евро за касационното оспорване).

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,