Решение № 8 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3500/2008 г.
ВКСIV гражданско отделение22.01.2010 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135 от 16.05.08 г., постановено по гр. дело № 117/08 г. на Старозагорския окръжен съд. Решението е окончателно. Връзка с други съдебни актове:
Мотиви
Решение № 8 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3500/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. М. Ч. и Д. М. Ч. чрез пълномощник адв. Ц от АК - Ст. Загора против решение № 135 от 16.05.08 г. по в. гр. дело № 117/08 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 129 от 29.11.07 г., постановено по гр. дело № 1027/07 г. на Старозагорския районен съд. С него е признато за установено по иск на А. Д. Т. по отношение на Д. Ч. и Д. Ч., че препис - извлечение от протокол № 4 от 6.08.1963 г.от заседание на Общинската комисия по ТПС при ОбНс-Стара Загора е неистински документ. С определение № 56 от 29.01.09 г. ВКС, IV г.о. допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторите поддържат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение- касационно основание чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационна жалба А. Д. Т. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: За да уважи предявения от А. Д. Т. против Д. М. Ч. и Д. М. Ч. установителен иск по чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.) въззивният съд е приел, че удостоверителното изявление, материализирано в процесния документ - препис-извлечение от протокол № 4 от 6.08.1963 г. на ОС на ТПС при ОбНС - Ст. Загора, е невярно, тъй като лицата, сочени като издатели на оригиналния документ към датата на постановяването му не са били членове на Общинската комисия при ТПС при ОбНС - Ст. Загора. Процесуалноправният въпрос, произнасянето по който е обосновало приложното поле на касационното обжалване, е за допустимостта на предявения установителен иск. Оспорването на верността на официален свидетелстващ документ в рамките на висящ процес не е единствения път за защита. Ако заинтересуваната страна е пропуснала срока за оспорване по чл. 154, ал. 1 от ГПК (отм.), тя може да предяви отделен иск по чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.) и въз основа на него да спре делото, по което оспореният документ е представен, каквато е настоящата хипотеза. В случая допустимостта на предявения иск се обуславя от правния интерес на ищцата да установи неистинност на процесния официален документ, удостоверяващ правата на ответниците като ползватели на основание ПМС № 21 от 31.01.1963 г. на земеделска земя, предмет на висящ спор между страните по чл. 108 от ЗС. Безспорно е обстоятелството, че този документ е включен в доказателствения материал по висящото въззивно производство по иска по чл. 108 от ЗС (спряно) и по отношение на него не е открито производство по реда на чл. 154 от ГПК (отм.) По изложените съображения настоящият състав приема, че правилното приложение на правната норма на чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.) обосновава допустимост на предявения иск. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Обосновано е прието, че удостоверителното изявление в процесния документ обективно не отговаря на действителното фактическо положение. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е оплакването на касаторите за нарушено право на защита. Същите са били редовно призовани за съдебното заседание, проведено от въззивния съд на 17.04.2008 г.и са били представлявани от пълномощника им адв. Ц. По направеното искане във въззивната жалба за допускане на гласни доказателства въззивният съд се е произнесъл в закрито заседание на 2.04.08 г.с определение по реда на чл. 205 от ГПК (отм.), като е оставил искането без уважение, тъй като е приел, че свидетелските показания за обстоятелствата, за които се сочат, са неотносими към спора. По тези съображения въззивното решение следва да се остави в сила съгласно чл. 293, ал. 1 пр.1 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение