Определение № 417 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 977/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Фючър енерджи“ ООД /н./ срещу въззивно решение № 791/12.12.2022 г. по в. т. д. № 797/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 894/19.07.2022 г. по т. д. № 2217/2021 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от дружеството срещу „Анона Трейд“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и размер 89 757, 02 лв. – продажна цена за доставени количества електрическа енергия, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и размер 24 811, 50 лв. – обезщетение за забава на главницата за периода 01.11.2017 г. до 15.11.2021 г. В касационната жалба се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се твърдения, че съдът неправилно е приложил процесуалния закон и е оставил без уважение искането за спиране на производството поради наличие на преюдициален спор, какъвто се явява този по т. д. № 1828/2019 г. на Софийски градски съд с предмет искове по чл. 135 ЗЗД, предявени от синдика на дружеството срещу „Ню енерджи сълюшънс“ ЕООД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и се формулира следния въпрос: „Обвързано ли е третото лице, фигуриращо в договора за цесия като длъжник на новия кредитор/цесионера, след като исковата молба за обявяване на относителна недействителност на договора с правно основание чл. 135 ЗЗД е вписана по надлежния ред?“ Формира се искане за отмяна на въззивното решение. От ответника по касация „Анона Трейд“ ЕООД е подаден отговор, с който се оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като формулираният от касатора въпрос е неясен и не кореспондира с обстоятелствата по делото. В евентуалност се излага становище, че въззивното решение е правилно. Заявява се искане за присъждане на разноски. Г. В. С. и „Ню енерджи сълюшънс“ ЕООД, конституирани като трети лица помагачи в първоинстанционното производство, не ангажират становище по касационната жалба Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по молба на „Фючър енерджи“ ООД /н./ срещу „Анона Трейд“ ЕООД, обективираща искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати цената на доставена ел. енергия и допълнителни услуги по комбиниран договор за продажба на ел. енергия и балансиране на краен клиент, както и обезщетение за забава на дължимата главница. С решението на Софийски градски съд предявените искове са отхвърлени с ключовия мотив, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран, тъй като е прехвърлил вземането си по договор за цесия на „Ню енерджи сълюшънс“ ЕООД. Въззивният съд е възприел този извод и е постановил решение, еднопосочно с това Софийски градски съд. И двете предходни инстанции са оставили без уважение искането на ищцовото дружество за спиране на производството до приключване на това по т. д. № 1828/2019 г. по описа на Софийски градски съд с предмет искове по чл. 135 ЗЗД, предявени от синдика на „Фючър енерджи“ ООД /н./ срещу „Ню енерджи сълюшънс“ ЕООД и „Фючър енерджи“ ООД /н./ за обявяване относителната недействителност на договори за цесия, единият от които на вземане срещу „Анона Трейд“ ЕООД, за чието изпълнение е предявен осъдителният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Инстанциите по същество са мотивирали отказите си да спрат производството с обстоятелството, че липсва идентитет между страните по двете дела - „Анона Трейд“ ЕООД не участва в производството по исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД, поради което няма да бъде обвързано от силата на пресъдено нещо по т. д. № 1828/2019 г. по описа на Софийски градски съд. Доколкото касационната инстанция е длъжна служебно да следи за наличието на порока недопустимост на обжалвано въззивно решение, предвид разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а с ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС даден отговор, че решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловения спор, е недопустимо и подлежи на обезсилване, то настоящият състав на ВКС намира, че формулираният от касатора въпрос всъщност обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. II ГПК. Наличието на това основание, съответно вероятната недопустимост на обжалваното решение следва да бъде проверено като се допусне касационно обжалване при отчитане на даденото в т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС разрешение. Не се дължи предварително внасяне на държавна такса. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС