Определение № 305 от 29.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2653/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Б. Г. /с предходно име Й. Г./ чрез процесуалния представител адвокат М. срещу решение № 50130 от 28.05.2024 г. по т. д. № 1149/2022 г. на Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане молба вх. № 9552/24.01.2020 г. по описа на Софийски градски съд, подадена от частния жалбоподател, в частта, с която се иска отмяна на влязло в сила решение № 2587/2017 г., постановено по в. гр. д. № 529/2017 г. на Софийски апелативен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. С решението в останалата му неподлежаща на обжалване част ВКС е оставил без уважение молбата на С. Б. Г. за отмяна на посоченото решение на САС на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради наличие на новооткрити документи, съдържащи се в прокурорска преписка № 10501/2019 г. по описа на СРП и разкриващи нови обстоятелства. В частната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е недопустим и неправилен. Недопустимостта на атакувания акт частният жалбоподател обосновава с извършената от ВКС с определение № 50137/12.06.2023 г. по т. д. № 1149/2022 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, преценка за допустимост на подадената молба за отмяна. Изразява становище, че след допускането за разглеждане на молбата за отмяна ВКС не може да откаже да я разгледа по същество. При условията на евентуалност – ако не бъдат възприети доводите за недопустимост на обжалвания акт частният жалбоподател поддържа, че същият е неправилен. Излага, че съставът на съда неправилно е счел, че сигнали, депозирани в прокуратурата, не могат да бъдат приети за достатъчно основание за прилагане на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Сочи, че тези сигнали са индиция за предприети от страна на молителя действия, като забавянето на компетентните органи не може да бъде в негова вреда. Твърди, че по делото не са налице доказателства, които да сочат на установена от компетентните органи липса на престъпление. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, [населено място] изразява становище, че жалбата е недопустима, съответно - неоснователна. Недопустимостта на жалбата извежда от липсата на правен интерес на жалбоподателя да атакува акта на ВКС, тъй като в последното проведено съдебно заседание в производството по молбата за отмяна процесуалният представител на молителя е заявил, че не поддържа молбата в частта, с която същата се основава на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Изразява становище, че атакуваният акт на ВКС е допустим и правилен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалваемостта на атакувания съдебен акт следва от преграждащия произнасянето по съществото на молбата за отмяна негов характер /чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/. Доколкото в случая са засегнати процесуалните права на молителя Г., същият има правото да обжалва решението на съда с характер на определение, с което молбата му за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е оставена без разглеждане. Неоснователни са доводите на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за недопустимост на частната жалба, тъй като предмет на проверка в настоящото производство е дали са били налице условията за постановяване на обжалвания акт на съда, между които е и посоченото от предходния състав на съда неподдържане на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на ВКС е приел, че за да се допусне отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да е налице престъпление, което да е обусловило съдържанието на акта, установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Посочил е, че липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Намерил е, че в случая, въпреки дадената от съда възможност, от страна на молителя нито са изложени твърдения, нито има представени доказателства, установяващи по надлежния ред извършването на престъпно деяние. В обжалвания акт е посочено, че висящо досъдебно производство не може да послужи като основание за отмяна, още по-малко сигнали до прокуратурата, които в крайна сметка не са довели до постановяване на акт, с който да бъде образувано наказателно производство, каквито са представените по делото документи. Подчертано е, че в последното проведено открито съдебно заседание процесуалният представител на молителя не поддържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради изложеното съставът на ВКС е счел, че молбата в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане, каквото искане е формулирал и ответникът. Обжалваното решение, имащо характер на определение, е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено. Не може да бъде споделена тезата на частния жалбоподател за процесуална недопустимост на атакувания съдебен акт, тъй като с определение № 50137 от 12.06.2023 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, първият тричленен състав на ВКС е допуснал до разглеждане молба вх. № 9552/24.01.2020 г. на С. Б. Г. за отмяна на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 529/2017 г. на Софийски апелативен съд. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК ВКС се произнася в закрито заседание по допустимостта на молбата за отмяна, като извършва проверка дали атакуваният акт подлежи на отмяна по чл. 303 ГПК, изхожда ли молбата от легитимирано лице, подадена ли е в срок и дали е редовна. Посочената преценка обаче не е окончателна и съдът е длъжен да вземе предвид разкритата недопустимост на молбата в хода на производството за отмяна. В този смисъл не би могло да се приеме, че предходният състав на ВКС е бил обвързан от проверката в определението, постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, и преценката му, че въведените с молбата за отмяна обстоятелства не могат да бъдат подведени под основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, е недопустима. Извън това, в определението от 12.06.2023 г. е посочено, че твърденията на молителя са за съществуването на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и именно с оглед на тях съставът на ВКС е формирал извод за допустимост на молбата за отмяна. Според разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС задължение на страната, която подава молба за отмяна, е да изложи точно и мотивирано основанията за отмяна, тоест да въведе твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК е свързана с редовността на молбата за отмяна и е в правомощията на ВКС. При констатация за липсата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, ВКС следва да даде указания на страната за нередовността и да й предостави възможност за нейното отстраняване. Последица от неотстраняване на нередовността е оставянето на молбата за отмяна без разглеждане. В случая е подадена молба за отмяна на влязло в сила решение № 2587/2017 г., постановено по в. гр. д. № 529/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Г. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 007 869, 70 лв., представляваща обезщетение поради неоказано съдействие от банката ответник при сключване на окончателен договор между молителя и трето лице за прехвърляне на ипотекиран в нейна полза недвижим имот, с което ищецът е пропуснал да реализира ползи. С петитума на молбата е формулирано искане за отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В изложението на обстоятелствата, на които се основава молбата, молителят поддържа, че решението на САС е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради наличие на новооткрити писмени доказателства, представляващи част от прокурорска преписка № 10501/2019 г. по описа на СРП, които установяват обстоятелства от съществено значение за делото, а именно специално недобросъвестно отношение на банката към молителя, целящо умишленото му увреждане. Сочи, че е налице умишлено поведение на банката като въпреки погасените от него още към 2009 г. задължения, тя е продължила да изважда изпълнителни листове срещу молителя и то въз основа на счетоводни справки, а не на извлечения от счетоводни книги. Излага, че действията на ответника по започване на изпълнително производство за удовлетворяване на съществуващи задължения е в пълно нарушение на гражданския оборот, предвид обстоятелството, че през цялото време кредитополучателят е показвал готовност и желание за съдействие, включително чрез активни действия по търсене на купувач, който да придобие дадения като обезпечение актив на стойност, достатъчна да покрие задълженията му към банката и да удовлетвори последната изцяло. Молителят посочва, че въпреки сключения между него и „О. тобако“ ЕООД предварителен договор, банката не е предприела каквито и да било действия с цел реализиране на продажбата, а е предпочела да продаде актива на многократно по-ниска цена, недостатъчна да покрие изцяло задълженията на длъжника, като по този начин последният, освен че е бил лишен от своя актив, е останал да дължи сума, която е била погасена изцяло чрез допълнителна вноска. С оглед така изложеното от молителя следва да се приеме, че той не е въвел фактически твърдения, които да могат да се отнесат към обосноваване на хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, при които според последователната практика на ВКС източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред - т. е. с влязъл в сила акт на наказателния съд или с решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. В съответствие с разясненията в цитираното тълкувателно решение и във връзка с възражения на ответника по молбата на молителя е предоставена възможност да отстрани нередовността на молбата за отмяна. Процесуалният му представител адвокат В. в становище, депозирано в съда на 20.06.2023 г., е заявил, че поддържа молбата си за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, без да въвежда различни от вече изложените фактически твърдения. Доколкото в случая не са формулирани твърдения, както и не са представени доказателства, установяващи по надлежен ред извършване на престъпление, от което да се извежда неправилността на въззивното решение, не може да се приеме, че е отстранена нередовността на молбата за отмяна, поради което се е осъществило основанието за оставянето й без разглеждане. С оглед позоваването на частния жалбоподател на сигнали до прокуратурата, следва да се посочи, че когато по надлежния ред бъде установено извършването на престъпление, обусловило съдържанието на решението, тогава за него ще възникне правото за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и той ще може да поиска такава в законоустановения срок. Съответства на данните по делото и констатацията на предходния състав на ВКС, че в последното проведено по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на молителя не поддържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. По тези съображения преценката на състава на ВКС за недопустимост на молбата за отмяна в частта, с която тя се основава на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, е правилна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение