Определение № 409 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5736/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез адв.Х., срещу въззивно решение №ІV-87 от 22.07.2015г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 967/2015год., с което е потвърдено решение №7 от 02. 04 .201 5 г. по гр.д.№ 90 /201 4 г. на Р айонен съд [населено място]. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от [фирма] [населено място] със седалище и адрес на управление: [населено място], против К. С. Ж. от [населено място] искове: по чл.357 КТ - за обявяване на недействителност на трудовото правоотношение, възникнало по силата на трудов договор №2 от 04.01.2010г., по силата на което ответникът е бил назначен на длъжността „ловен надзирател”, и по чл.55, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3240лв., представляваща получено трудово възнаграждение от ответника за периода от 04.01.2010г. до 30.06.2011г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло. Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане на касационното обжалване. Ответната страна К. С. Ж. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 280, ал. 2, т.1 и т.3 ГПК /изм. - ДВ бр. 50 от 03.07.2015г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела, както и решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В конкретния случай касационната жалба, заведена под вх.№ 15605 по описа на ОС [населено място], е подадена на 07.09.2015г., тоест след влизане в сила на цитираното изменение на процесуалноправната уредба, поради което на основание § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 50 от 03.07.2015г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т.1 и т.3 ГПК в посочената й редакция. Последната има незабавно действие и Върховният касационен съд е длъжен да я приложи. Изложеното обосновава извод, че касационният контрол на въззивното решение е изключен по силата на императивното правило на чл. 280, ал. 2,т.1 и т.3 ГПК. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Съдът не присъжда разноски и в полза на ответника по касационната жалба, тъй като не е заявена претенция за присъждане на такива. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,