Определение № 4723 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1816/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение "Бизнес център – Марица", гр. Хасково, подадена чрез пълномощник, против определение № 486 от 31.01.2024 г. по адм.д. № 35/2024 г. на Административен съд - Хасково, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на сдружението срещу писмо № 99-00-2-167(17)/15.12.2023 г. на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма "ИНТЕРРЕГ V-А Гърция – България" 2014-2020 г. и е прекратил производството по делото като недопустимо. Според частния жалбоподател писмото на ръководителя на Националния орган е индивидуален административен акт. Намира за неправилен извода на съда, че писмото е с уведомителен характер. Твърди, че писмото съдържа волеизявления на органа по отношение на отказ за верификация на разходи, обективирани в няколко пункта. Твърди, че съдът не е указал съдействие на страните за изясняване предмета на спора, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по съществото на спора. Ответникът ръководителят на Националния орган по Програма "ИНТЕРРЕГ V-А Гърция – България" 2014-2020 г., чрез пълномощник, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е писмо с № 99-00-2-167(17)/15.12.2023 г. на ръководителя на Националния орган по Програма "ИНТЕРРЕГ V-А Гърция – България" 2014-2020 г., издадено по повод възражение на Сдружение "Бизнес център – Марица" относно недопустими разходи по проект с рег. № ГР БГ 6217 "EURO bio REGION MARITZA EVROS", съфинансиран по Програма за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ V-А Гърция – България" 2014-2020 г. Първоинстанционният съд е приел, че писмото има уведомителен характер, а не съдържа едностранно властническо волеизявление, с което пряко се засягат права и законни интереси на адресата на акта. Посочил е, че с него органът е изразил становище по подаденото от сдружението възражение по повод предложение за отказ за верификация, обективирано в бюлетин/доклад № 8, Сертификат ID: 470891, издаден на 11.10.2023г. от контрольор, извършил проверка първо ниво на контрол (ПНК), отразена в контролен лист за проверки и таблица на проверените разходи по отношение разходи в размер на 7439.42 евро за външни експертизи и услуги, които бенефициентът е декларирал за възстановяване през отчетен период 01.04.2023 г. – 01.08.2023 г. поради обстоятелството, че разходът е отразен в бюджетен ред, който е различен от този в одобрения бюджет. Съдът е обосновал извод, че писмото не съдържа белезите на индивидуален административен акт по дефиницията на чл.21, ал.1 - 4 АПК и, съответно, не подлежи на обжалване по съдебен ред. Посочил е, че е започнала процедура по установяване нередност за част от разходите, визирани в предложението за отказ за верификация, но същата не е приключила, т.е. за част от разходите е приложима хипотезата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, а по отношение на останалите не е формиран изричен отказ за верификация. Приел е, че писмото не съдържа белезите на нито един от тези два акта, които могат да засегнат неблагоприятно правната сфера на оспорващото сдружение, а изразява единствено становището на Националния орган по повод подаденото пред него възражение. С оглед направения извод за липсата на годен за обжалване административен акт съдът е оставил без разглеждане жалбата като процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. По делото не е спорно, че между Управляващия орган и Сдружение "Бизнес център – Марица" е сключен договор за субсидия по Програма "ИНТЕРРЕГ V-А Гърция – България" 2014-2020 г. В рамките на извършена проверка - първо ниво на контрол (ПНК), по отношение на разходи, декларирани в WP4, d. 4.1 и 4.2, БЛ "Разходи за външна експертиза и услуги" е направено предложение за отказ от верификация на суми, декларирани от бенефициера за възстановяване в отчетния период 01.04.2023 – 01.08.2023 г. С писмо с рег. № 99-00-2-167/16.10.2023 г. бенефициерът е направил възражение срещу предложението за отказ от верификация. Оспореното пред първоинстанционния съд писмо № 99-00-2-167(17)/15.12.2023 г. на ръководителя на Националния орган по Програмата е издадено след възражението на бенефициера. Неправилни са изводите на административния съд, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проекта е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Само верифицирани разходи подлежат на възстановяване към бенефициера, а по правило само верифицирани и платени на бенефициера разходи се предявяват за сертифициране пред Сертифициращия орган, който изготвя и изпраща на Европейската комисия заявление за плащане съгласно изискванията на чл. 131 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета само за допустимите разходи по всяка от програмите по чл. 3, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Допустимостта на разходите по програмите за териториално сътрудничество е регламентирана в Делегиран регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Към настоящия момент позитивна правна уредба има само за отказа да се верифицират разходи, като чрез отказ биват установявани и недължимо платени и надплатени суми по проекта вследствие на извършено верифициране - чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ. Затова допустимостта/недопустимостта на разходите, извършени от бенефициер в изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, може да бъде установена само в нарочно проведено производство по верификация, което завършва с издаването на индивидуален административен акт. В процесния случай бенефициерът е декларирал за възстановяване разходи по граждански договори, сключени с част от членовете на екипа по проекта за период от 01.04.2023 г- 01.08.2023 г. В рамките на извършена проверка от контрольор (първо ниво на контрол), с бюлетин № 8 е отправено предложение за отказ от верификация, срещу което е подадено възражение от странна на бенефициера. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо ръководителят на НО е разгледал възражението на бенефициера, посочил е приложимата правна рамка във връзка с претендираните разходи, извършил е анализ досежно тяхната допустимост и е формирал извод, че бенефициерът неправилно е възложил част от изпълнението на дейностите на членове на екипа чрез граждански договор, поради което разходите в размер на 7 439,42 евро са недопустими и не следва да бъдат възстановени. Така обективираното в писмо № 99-00-2-167(17)/15.12.2023 г. волеизявление на органа за резултата от верификация, за която е проведено нарочно административно производство пред органа, представлява формиран изричен отказ да бъдат признати и верифицирани конкретно посочените разходи. Характерът на акта се извежда не от неговото наименование, а от производството, в което е издаден, етапа на производството, в което е издаден, какво разпорежда и дали засяга пряко субективни права и интереси на адресата. В проведено производство по верификация органът е констатирал недопустимост на конкретно посочените разходи, не е приел възраженията на бенефициера и е издал оспореното писмо с ясно и недвусмислено формирано властническо волеизявление на органа за отказ да бъдат възстановени разходите, което пряко засяга неблагоприятно правната сфера на бенефициера. Ето защо, оспореното писмо № 99-00-2-167(17)/15.12.2023 г. представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗУСЕФСУ. Писмото съдържа мотивирано властническо волеизявление по чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ на административен орган, което пряко засяга законни права и интереси на жалбоподателя. Съдът е сезиран с искане за проверка на валидността на краен акт, постановен в рамките на административно производство, и дължи произнасяне по съществото на оспорването по реда на АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд