Определение № 563 от 13.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 470/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Б. В. от гр. П. срещу постановеното от Варненски окръжен съд определение № 834 от 11.03.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г., с което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Оплакванията му се свеждат до това, че: искането за плащане на държавна такса по делото е незаконосъобразно на основание § 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ; не е приключило окончателно построяването на процесния газопровод и рекултивация на почвите в определения от МОСВ срок; не е взето становище по направения отвод на съдия П. М. от Провадийски районен съд; нарушени са разпоредбите на чл. 11, 15 и 35 ЗОЗЗ. Ответникът по частната жалба – „П” Е., гр. В. оспорва същата като нередовна и неоснователна по съображения, изложени в отговор от 21.05.2010 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да прекрати производството по депозираната от В. Б. В. от гр. П. частна жалба вх. № 1* от 27.05.2009 г., въззивният съд е преценил, че същата е недопустима. Прието е, че частният жалбоподател не е изпълнил изрично дадените му указания да уточни кой съдебен акт на Провадийски районен съд обжалва с частна жалба вх. 17712 от 27.05.2009 г., датата на постановяване на същия и какво се постановява в него, тъй като в преписката по гр. д. № 312/2006 г. на Провадийски районен съд не се съдържа съдебен акт от дата 01.04.2009 г., посочена в частна жалба вх. № 1*ъззивният съдебен състав е взел предвид постановеното по гр. д. № 312/2006 г. на Провадийски районен съд определение от дата 01.04.2008 г. и последващо определение от дата 10.07.2008 г. за оставяне на производството по делото без движение, както и фактът, че същите са били обжалвани и подадените срещу тях частни жалби са оставени без разглеждане с влезли в сила актове. С оглед на това е преценено, че повторно обжалване на определението от 01.04.2008 г. е недопустимо. От друга страна, въззивният съд е отчел и депозираното „уточнение” под формата на „частна жалба” от 05.03.2010 г., в което В. Б. В. е заявил, че обжалва „определението за прекратяване на гр. д. № 312/2006 г.”. Доколкото това определение е отменено с определение № 599 от 26.02.2008 г. на Варненски окръжен съд, решаващият състав е приел, че повторното обжалване на същото е недопустимо. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна. При постановяване на атакуваното определение въззивният съд е извършил всички необходими процесуални действия за изясняване предмета на делото. Освен, че е дал на частния жалбоподател изрични указания за индивидуализиране на обжалвания акт, решаващият състав е изискал и служебно копие от гр. д. № 312/2006 г. на Провадийски районен съд, от което е констатирал, че в него не се съдържа твърдяното в частна жалба вх. № 1* определение от 01.04.2009 г. Нещо повече, независимо от липсата на данни за съществуването на обжалвания акт, въззивният съд е преценявал допустимостта на тази частна жалба и с оглед определението от 01.04.2008 г., като е отчел вероятността за грешка в посочване на датата на обжалваното пред него определение. Правилно при преценката за допустимост на производството Варненски окръжен съд е съобразил и извършеното от частния жалбоподател последващо „уточнение” от 05.03.2010 г., изводите от която са законосъобразни и следва да бъдат споделени изцяло. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение