Определение № 11768 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от "Сандоз фармацевтично дружество д.д.", дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Словения, с адрес на управление в гр. Любляна, Република Словения, действащ чрез адв. А. Цветкова срещу определение № 4260 от 19.05.2023 год. постановено по адм. д. № 175/2023 год. (поправено с определение № 5115 от 15.06.2023 г. по адм. д. № 175/2023 г.) по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено протоколно определение от 02.05.2023 год., с което е даден ход на устните състезания по делото, оставена е без разглеждане жалбата на дружеството подадена чрез адв. А. Цветков, срещу Решение № НСР-28132/17.06.2022 год. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и е прекратено производството по адм. д. № 175/2023 год. по описа на Административен съд София-град. Частният жалбоподател иска отмяна на оспореното определение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Направено е искане определението да бъде отменено и въпросът да бъде решен по същество като бъде прието, че подадената пред първоинстанционния съд жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество от АССГ. Ответникът Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти действащ чрез процесуален представител гл. юрисконсулт А. Димитрова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното определение като правилно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената пред него жалба и да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е установил, че оспореното пред него решение № НСР-28132/17.06.2022 год. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) е съобщен на неговия адресат по електронна поща на 17.06.2022 год. В решението изрично е посочено, че подлежи на обжалване по административен ред пред Комисията по прозрачност към Министерския съвет или по съдебен ред пред Административен съд София-град в 14 дневен срок от съобщаването му. Нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗЛПХМ определя Комисията по прозрачност (КП) като орган, пред който може да се обжалват по административен ред решенията на НСЦРЛП. Съгласно чл. 266, ал. 3 от ЗЛПХМ решенията на НСЦРЛП може да се обжалват по съдебен ред и без да е изчерпана възможността за оспорването им по административен ред. Жалбоподателят се е възползвал от възможността да обжалва решението на НСЦРЛП по административен ред пред Комисията по прозрачност като е подал жалба с вх. № 111-2589/04.07.2022 год. На основание чл. 92, ал. 1 от АПК с писмо рег. № 111-5016 от 08.07.2022 год. жалбата ведно с административната преписка е изпратена на Комисията по прозрачност. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, 14 дневният срок по ал. 1 за оспорването му започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК Комисията по прозрачност е следвало да се произнесе в едномесечен срок от получаване на преписката - 08.07.2022 год., т.е. до 08.08.2022 год. Комисията не се е произнесла в този срок, поради което след тази дата за оспорващия е започнал да тече 14 дневният срок за оспорване на първоначално издадения акт по съдебен ред, който срок е изтекъл на 22.08.2022 год. Жалбата, по която е образувано съдебното производство е подадена чрез Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти с вх. № 111-63 от 04.01.2023 г. (неточно посочен в определението като 04.0.2022 г.), тоест след изтичане на законоустановения срок, поради което съдът счел, че същата е недопустима. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14 дневен срок от съобщаването им. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК когато актът е бил оспорен по административен ред, 14-дневният срок, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Сроковете по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК са преклузивни. Спазването им е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. Изтичането на срока има за последица погасяване на субективното процесуално право на съдебно оспорване. Следва да се посочи, че в отделно съдебно производство с определение № 115/04.01.2024 год. по адм. д. № 10723/2022 год. на Административен съд София-град оставено в сила с определение № 7666/20.06.2024 год. по адм. д. № 2045/2024 год. на ВАС, е оставено без уважение искането на дружеството за възстановяване на срока по чл. 161 от АПК. По силата на чл. 97, ал. 1 от АПК, при обжалване по административен ред в едномесечен срок колективният компетентен да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. В унисон с цитираната разпоредба в чл. 15, ал. 1 от Правилника за условията и реда за работа на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е предвидено, че Комисията по прозрачност се произнася с мотивирани решения в срок един месец от постъпването на жалбите. В случая, Комисията по прозрачност е получила подадената от "Сандоз фармацевтично дружество д.д.", дружество със седалище в Република Словения, жалба срещу административен акт, ведно с административната преписка, на 08.07.2022 год., а срокът за произнасяне по чл. 97, ал. 1 от АПК е започнал да тече от следващия ден и е изтекъл на 08.08.2022 год., тъй като по-горестоящият административен орган е колективен. В законоустановения срок липсва произнасяне на Комисията по прозрачност, поради което от крайната дата, на която КП е следвало да се произнесе - 08.08.2022 год. за жалбоподателя е започнал да тече 14 дневния срок за обжалване на първоначалния акт по чл. 149, ал. 3, предл. последно вр. с ал. 1 от АПК. Този срок е изтекъл на 22.08.2022 год. присъствен ден. Жалбата до Административен съд София-град е подадена едва на 04.01.2023 год., т.е. след срока и се явява просрочена. Произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 от АПК е преклузивен. Произнасянето на компетентния орган отхвърляйки жалбата след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 от АПК е пряко свързана с чл. 149, ал. 3 от АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга - защитил е правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия срок. Непроизнасянето на по-горестоящия административен орган се приема от съдебната практика, че е равнозначно на отхвърляне на жалбата. Дали по-горестоящият административен орган се е произнесъл като е отхвърлил жалбата или липсва такова произнасяне, което се приравнява на отхвърляне на жалбата, е без значение при неупражняване на правото на обжалване в указаните в чл. 149, ал. 3 от АПК срокове /така и съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСС на ВАС, I и II Колегия/. При съобразяване на задължителното за съдилищата тълкуване на АПК, дадено с цитираното тълкувателно решение, с последващото произнасяне на по-горестоящия орган - КП към МС с Решение № КП-66/06.12.2022 год. не се новира срокът за оспорване пред съда на първоначалния административен акт - Решение № НСР-28132/17.06.2022 год. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти. Тези изводи не се променят от обстоятелството, че административниуят акт е обжалван пред по-горестоящия административен орган относно неговата целесъобразност. Въпреки, че допълването на разпоредбата е извършено след приемането на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВАС и нормата на чл. 97, ал. 1, изречение последно от АПК предвижда задължение за горестоящия орган за незабавно уведомяване на подателя на жалбата, следва да бъде съобразено, че неизпълнението на това задължение на горестоящия орган не е скрепено с процесуални последици относно течението на сроковете. Началният момент на срока за произнасяне на решаващия орган при административното обжалване е нормативно определен в чл. 97, ал. 1 от АПК и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на въведеното задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на горестоящия административен орган. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че законодателят не е придал никакво правно значение на неизпълнението на визираното задължение в нормите на чл. 140 от АПК и на чл. 149 от АПК, които регламентират сроковете за обжалване. В този смисъл е и формираната съдебна практика по сходни казуси - определение № 10127 от 25.10.2023 г. по адм. д. № 9348/2023 г., VІ отд. на ВАС, определение № 9677 от 16.10.2023 г. по адм. д. № 8681/2023 г., VІ отд. на ВАС, определение № 9168 от 03.10.2023 г. по адм. д. № 8519/2023 г., VІ отд. на ВАС, определение № 7470/06.07.2023 г. по адм. д. № 6255/2023 г. на VІ отд. на ВАС и др. Предвид изложеното и съобразявайки фактите по делото, Административен съд София-град правилно е приел, че подадената от "Сандоз фармацевтично дружество д.д" жалба се явява просрочена и при условията на чл. 159, т. 5 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Като правилно и законосъобразно определението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото при надлежно направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, настоящият съдебен състав намира, че частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,