Определение № 2192 от 19.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1420/2026 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение № 206 от 24.04.2026г. по в.ч.т.д. № 148/2026г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на банката срещу определение № 401 от 10.03.2026г. по т.д.н. № 480/2022г. на Окръжен съд - Варна. С оставеното без разглеждане определение е обявена за недействителна проведената на 24.11.2025г. по реда на чл. 717ж от ТЗ продажба на обособена част от имуществото от масата на несъстоятелността „Агро Резерв“ ЕООД (в несъстоятелност). Възприето е, че има промяна в метода на продажбата в нарушение на чл. 717, ал. 2 от ТЗ, както и неправомерно приложение на чл. 717ж, ал. 2 от ТЗ, водещи до съществено отклонение от цената, което явно и съществено нарушава императивните разпоредби, уреждащи осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, и което вреди на интересите на кредиторите и на несъстоятелния длъжник. За основателно е било преценено искането на синдика на дружеството да бъде разрешено да възстанови внесения задатък (на обявения за купучвач кредитор „Юробанк България“ АД). За да постанови определението си, с което жалбата на банката е била оставена без разглеждане, въззивният съд е приел, че съдът по несъстоятелността разполага с контролни правомощия върху цялостното осъществяване на процедурата по проданта и във всеки неин етап. Определението на Окръжен съд - Варна е било постановено в изпълнение на тези контролни правомощия на съда и независимо от постановения диспозитив съставлява отказ да се довърши предприетия способ на осребряване и да се издаде постановление по чл. 717з от ТЗ. Обжалването на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация (чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ), като в ал. 1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред, а в ал. 3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Относно определенията обжалваемостта е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл. 274, ал. 1 от ГПК. Определението, с което съдът по несъстоятелността отказва да издаде постановление за възлагане, няма преграждащ развитието на производството характер и в закона липсва изрична норма, предвиждаща обжалването му. Поради това то не може да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол. Съгласно изричната норма на чл. 717з, ал. 3 от ТЗ такъв контрол е допустим само по отношение на постановлението за възлагане. Оплакванията на жалбоподателя са, че от въззивния съд неправилно е било прието, че определението на Окръжен съд – Варна съставлява отказ да се издаде постановление за възлагане по чл. 717з от ТЗ. Съгласно чл. 717з, ал. 1 от ТЗ предпоставка за издаване на постановление за възлагане е лицето, обявено за купувач, да е внесло своевременно дължимата сума. В случая тази предпоставка не е настъпила. Сумите се внасят след изготвянето и влизането в сила на сметка за разпределение, каквато също няма. С определението си от 10.03.2026г. Окръжен съд – Варна се е произнесъл извън пределите на правораздавателната власт на съда и то е нищожно. Нито ГПК, нито ТЗ допускат този спорен въпрос да бъде разрешен по същество с определение. Обявяването за недействителна на продажба е възможно само със съдебно решение. В този смисъл е налице специалната разпоредба на чл. 717з, ал. 4 от ТЗ. Определението на Окръжен съд – Варна има преграждащ характер, тъй като препятства възможността да се развие процедурата по влизане в сила на сметката на разпределение по чл. 717д, ал. 2 от ТЗ и възможността купувачът да плати цената в законовия срок, с което да бъдат изпълнени условията на чл. 717з, ал. 1 от ТЗ. Отделно от това самият отказ да се издаде постановление за възлагане подлежи на обжалване. То препятства възможността за приключване на процедурата по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник, съответно основната цел на производството по несъстоятелност по чл. 607, ал. 1, пр. 1 от ТЗ – удовлетворяване на кредиторите. Препятствана е също възможността участникът в търга да придобие имотът/имуществото. За обжалване на отказите за издаване на актове на съдебна администрация е предвидена изрична възможност в чл. 538, ал. 1 от ГПК. С подадени отговори „Агро Плант Инвест“ ООД, кредитор в производството по несъстоятелност, и синдикът на несъстоятелното дружество „Агро Резерв“ ЕООД оспорват жалбата на „Юробанк България“ АД. Според изложеното в отговорите определението на окръжния съд е целяло само и единствено да поправи съществените пороци на извършената от синдика продажба и то с цел да бъде извършена следваща такава, но при спазване на законовите изисквания за самата процедура. Частната жалба на „Юробанк България“ АД е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично предвидени в закона. Разпоредбата е приложима в хипотезата на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ – извън изрично посочените в ал. 1 случаи, когато постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. Относно постановлението за възлагане по чл. 717з от ТЗ, издадено от съда по несъстоятелността, изрично е предвидено, че може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника. Отказът постановление да бъде издадено не подлежи на обжалване. Такова обжалване законът не предвижда и не се касае за акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството (арг. чл. 613а, ал. 3 от ТЗ, вр. чл. 274, ал. 1 от ГПК). В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в определение № 324 от 15.04.2014г. по ч.т.д. № 656/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 596 от 20.10.2015г. по ч.т.д. № 2615/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, определение № 1841 от 11.06.2025г. по ч.т.д. № 880/2025г. на ВКС, ТК, І т.о., споделяна и от настоящия състав. В случая от Окръжен съд - Варна е възприета недействителност на проведена на 24.11.2025г. по реда на чл. 717ж от ТЗ продажба на обособена част от имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника „Агро Резерв“ ЕООД. Касае се за акт, аналогичен на изричния отказ да се издаде постановление за възлагане при продажба - отказ да се довърши продажбата като действие по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник (превръщането му в пари, доколкото това е необходимо за плащане на задълженията на длъжника). Щом изричният отказ за издаване на постановление за възлагане не подлежи на инстанционен контрол, подадената срещу определението на Окръжен съд - Варна жалба също не може да бъде разглеждана и решавана по същество. Това са изводите на състава на Апелативен съд – Варна и те се споделят от настоящият касационен съдебен състав. Без значение е, че лицето, обявено за купувач (в случая самата банка), не е внесло своевременно цялата дължима сума, предпоставящо, съгласно чл. 717з, ал. 1 от ТЗ, издаването на постановление за възлагане. Обстоятелството не изключва възможността отказ да бъде постановен по-рано, преди сумата да бъде внесена, съответно сметката за разпределение да е изготвена и влязла в сила, още повече че при отказ продажбата да бъде довършена, тези действия биха били излишни. Неоснователен е и доводът за жалбоподателя, че се касае за акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството. Това би било с оглед движението на производството по несъстоятелност. По делото от съда по несъстоятелността, в рамките на контролните му правомощия при продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността, е бил постановен отказ да се довърши предприет способ на осребряване, с връщане на внесения от купувача задатък, за да бъде извършена нова продажба. Не се касае за акт на съдебна администрация (охранително производство), за който е предвидена възможността за обжалване по чл. 538, ал. 1 от ГПК, както също поддържа „Юробанк България“ АД. Обжалваният акт е постановен в производство по несъстоятелност с характер на такова за универсално принудително изпълнение и с изрична регламентация относно обжалването на постановените в това производство актове. Без значение е дали и от какъв порок страда определението на Окръжен съд – Варна. Обжалваемостта на акта не зависи от евентуален негов порок. Тъй като изводите на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на въззивната инстанция, подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът