Определение № 60197 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 517/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молби за допълване на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 189/16.03.2020 г. с присъждане на разноски в производството. С молба с вх. № 2719 от 30.03.2021 г. Българско национално радио, представлявано от генералния директор А. Б. е поискало допълване на решението с присъждане на разноски в производството, съобразно представения в о.с.з. списък по чл. 80 ГПК. По молбата е постъпил писмен отговор от Д. М. П., подаден чрез процесуален представител адв. И. П., в който се поддържа, че е неоснователна, тъй като: ищцата е освободена от разноски по делото; делото е трудово и дължимото се юрисконсултско възнаграждение се определя по чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ – от 100 до 300 лв.; в списъка по чл. 80 ГПК е включена държавна такса за въззивното обжалване, която не е била поискана пред въззивния съд. С молба с вх. № 3185 от 13.04.2021 г. Д. М. П. е поискала допълване на решението с присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение в производството ВКС. По молбата е постъпил писмен отговор от Българско национално радио, представлявано от генералния директор А. Б., в който се поддържа, че е недопустима, тъй като страната не е представила списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството по настоящото гражданско дело е образувано е по касационна жалба от Българско национално радио, представлявано от и. д. генерален директор М., приподписана от ст. юрисконсулт П., срещу въззивно решение от 21.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 3119/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 30.07.2018 г. по гр. д. № 72253/2015 г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения от Д. М. П. иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 46 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване исковата молба до окончателното й изплащане и същата в размер на 13 898,97 лв. – за периода 04.12.2012 г. - 23.11.2015 г. - от увреждането до подаване на исковата молба. Ответникът по жалбата Д. М. П., чрез процесуален представител адв. И. П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно представения към отговора на касационната жалба списък по чл. 80 ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020 г., от който е видно, че уговореният хонорар от 3500 лв. е заплатен в брой на процесуалния представител. С постановеното в настоящото производство решение № 189/16.03.2020 г. обжалваното въззивно решение от 21.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 3119/2019 г. на Софийски градски съд е отменено, в частта, с която е потвърдено решение от 30.07.2018 г. по гр. д. № 72253/2015 г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения от Д. М. П. срещу Българско национално радио иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата 35 000 лв. до 46 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване исковата молба до окончателното й изплащане и същата за размера над сумата 10 575,30 лв. до 13 898,97 лв. – за периода 04.12.2012 г. - 23.11.2015 г. - от увреждането до подаване на исковата молба и вместо него е отхвърлен предявения от Д. М. П. срещу Българско национално радио иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата 35 000 лв. до 46 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване исковата молба до окончателното й изплащане и същата за размера над сумата 10 575,30 лв. до 13 898,97 лв. – за периода 04.12.2012 г.-23.11.2015 г. - от увреждането до подаване на исковата молба, като решението е оставено в сила в останалата обжалвана част. Молбите за допълване на постановеното решение в частта за разноските са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежни страни, с правен интерес да искат допълване на решението и са основателни. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе по направените искания за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното решение № 189/16.03.2020 г., с присъдените разноски, съгласно своевременно направеното и основателно искане на страните. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на страните се присъждат действително сторените и доказани разноски в производството за всяка инстанция съразмерно с уважената част, респ. отхвърлената част от иска. В проведеното на 25.11.2020 г. о.с.з. юрк. А. представя списък по чл. 80 ГПК, в който освен сторените пред ВКС разноски за държавни такси – 30 лв. за допускане на касационното обжалване и 920 лв. за разглеждане на касационната жалба на Българско национално радио е поискала 1343,65 лв. държавна такса за въззивното обжалване, заявена е и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции общо 450 лв., определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 2 НЗПП или общо поисканите разноски по списъка са в размер на 2743,65 лв. Възражението на насрещната страна Д. М. П., че разноските за въззивното производство не са били своевременно поискани и не следва да се присъждат е основателно. По аргумент от чл. 80 ГПК страната, може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като до приключване на делото пред СГС, такива не са били поискани от Българско национално радио. В проведеното о.с.з. по делото Българско национално радио е направило възражение за прекомерност на претендираното от Д. М. П. адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че възражението е неоснователно, доколкото минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатското възнаграждение, респ. – на разноските за такова в случая възлиза на 2326,97 лв., но съобразно действителната и правна сложност на делото и извършените от адвоката действия - подаване на отговор на касационната жалба, явяване в открито съдебно заседание и изготвяне на писмени бележки, претендираното възнаграждение от 3500 лв. не е прекомерно. Съобразно изхода на спора на Д. М. П. се следват 2663,04 лв. разноски за касационната инстанция съразмерно с уважената част на иска, платими от ответника Българско национално радио, а на Българско национално радио се следват 298,91 лв. разноски за държавни такси за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за първата и касационната инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска, платими от ищцата Д. М. П.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение